Преподавател по модерна история на Близкия изток в Университета в Мичиган; автор на “Свещеното пространство и Свещената война. Политика, култура и история на шиитския ислям”, Лондон, 2002.

ШИИТИ И СУНИТИ, ОБЕДИНЕНИ ОТ НАЦИОНАЛИЗМА

Брой 5-6 Май-Юни 2004г.
Повече от 600 убити и 2000 ранени: това е равносметката за иракските жертви от битките на въстаналите шиити и сунити срещу войниците на коалицията през първите три седмици на април; 100 моряци намериха също смъртта си.* Американската окупация е отхвърлена от нарастващ брой иракчани, обединени от идеята за национализъм, който бе считан за отмиращ, но днес превъзмогва религиозните разделения.

Преди година иракският национализъм и панарабизъм бяха считани за мъртви. БААС носеше голяма отговорност за тази загуба на влияние. Партията на власт навсякъде проповядваше едновременно “местен” и “регионален” национализъм: възхваляваше цивилизаторската роля на Ирак през историята, претендираше за наследството от Хамураби и Навуходоносор. Ирак искаше да замести Кайро като основен защитник на интересите на арабския свят. Желанието за власт на Саддам Хюсеин обаче накара много иракчани да се отклонят от пропагандния национализъм.

Палестинските бежанци, символи на този панарабизъм, бяха предмет на народно недоверие. Панарабските медии, и по-точно Ал-Джазира, бяха обвинени в прекалено разбиране по отношение на диктатурата. А политиците упрекваха Арабската лига, завладяна от сунитската власт, за безпокойството, което официално е изразила във връзка с покачването на влиянието на шиитите и кюрдите в Ирак. При шиитите религиозният радикализъм, изглежда,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор