ЗАГИНАЛИТЕ В ИРАК СА ЖЕРТВА НА ВОЙНА С НЕЯСНИ ЦЕЛИ

Брой 5-6 Май-Юни 2004г.
Всички войници отиват на фронта със съзнанието, че могат да бъдат убити. Никой обаче не е склонен да умира, без да знае защо и без дори да е изпратен на война. Жертвата на италианския войник Матео Вандзан, който загина в Насирия, е още по-болезнена именно в контекста на реториката, опитваща се да представи като “хуманитарна” една военна мисия в място, което все повече излиза от контрол.

Италианският контингент, въоръженото крило на една “невоюваща страна”, е поставен под командване, ръководещо война срещу въоръжена съпротива. Командване, което се намира в състояние на обърканост, на свой ред лишено от ясна мисия. Войниците ни се превърнаха в мишена на шиитските милиции и загубиха симпатията на иракчаните. Едва ли можем да си представим по-опасна обстановка.

Какво още трябва да се случи, за да може италианското правителство да погледне трезво на нещата и да вземе съответните мерки? Ние тръгнахме да помагаме на победителите, а изведнъж открихме, че те са губеща страна. Не ни се случва за първи път в родната история. Никога досега не беше ни се случвало обаче да се окажем въвлечени във война и да не смеем да го заявим открито.

Италианският премиер Силвио Берлускони невъзмутимо повтаря изтъркани клишета. Типично поведение на човек, който бяга от необходимостта да направи избор: подкрепя американския президент Буш, но не желае да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор