Интервю с: министър на мините и енергетиката на Бразилия

Бившата партизанка, чийто баща е нашенец, мечтае да прокара ток до колибите на бедните в Амазония и да подобри живота с екологично гориво

ИСКАМ ДА СЪМ ПОЛЕЗНА И ЗА БРАЗИЛИЯ, И ЗА БЪЛГАРИЯ

Брой 2 Февруари 2005г.
- Г-жо министър, вие сте дъщеря на наш сънародник, заселил сe в Бразилия, и този факт вече е широко известен в България. Разкажете ни за баща си.

- Името му е Петър Стефанов Русев. Занимавал се е с комунистическа дейност в България през 20-те години на миналия век, после е емигрирал, живял е във Франция и в края на Втората световна война, през 1944 г., е тръгнал оттам към Аржентина, а после към Бразилия, където среща майка ми, Дилма Коимбра Силва, и се жени за нея. Тя е 20 години по-млада от него. Ражда му три деца - имам брат Игор, а по-малката ми сестра Яна-Ценка почина съвсем млада. Имам и брат в България, с когото никога не сме се виждали. Той е от първата съпруга на баща ми. Казва се Любен-Камен и живее в София. Съдейки по писмата му, живее трудно...

Баща ми почина от инфаркт, когато бях на 15 г., но успя да ми вдъхне любов към книгите и към идеите за социална справедливост. Той си остана човек от левицата, макар в последните си години и да не се занимаваше активно с политическа дейност.. Семейството си изхранваше като строителен предприемач. Беше много начетен.

Благодарение на него се познавам и с голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Баща ми беше много близък с нея. Двамата се познаваха от времето на неговия престой във Франция. Тя гостува в нашия дом цял месец през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. В семейния...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор