Икономическата теория в началото на XXI век се оказа пред нови предизвикателства. Много факти от обществения живот не могат да се обяснят с нея. За да може да се съхрани като наука, тя трябва адекватно да отразява реалността.

Една теория се развива, ако влиза в спор със собствените си концепции, ако се опровергава и фалшифицира, в противен случай е хипотеза. Това като че ли не важи достатъчно за неокласическата теория. В нейния съвременен вариант (мейнстрийм) тя носи теоретичните белези на XXI век.

Няма спор, че неокласиката придвижи много напред икономическата теория. В рамките на своя предмет тя създаде стройност и непротиворечивост на системата, доказателственият материал стана по-строг и логичен, математическият и графичният анализ й придават по-голяма точност, приближават я до естествените науки. Въпреки това много истини остават неразкрити. “Знанието се състои в търсенето на истината, в търсенето на обективно верни обяснителни теории” (Карл Попър). Целта на учените е обективната истина, да открият и елиминират неистините. Човешкото знание може да съдържа грешки и неистини.

Никоя теоретична доктрина, приложена към описание на действителността, не може да се задържи дълго, ако не съответства на действителността. Научната теория винаги отхвърля ония идеи, които не съвпадат с талвега на историята и оправдава ония от тях, които...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!