Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които “Трудно щастие”, “Трима в един ден”, “Разкази от старо и ново време”, “Варненски работи”, “Случаен изстрел”, “Парад”, “Спасената книга”, “Варненска читанка” и др.

Правдиви разкази

Брой 5 Май 2005 г.
НЕБЕ ЗА ОРЛИ
На Панко Анчев

Ако с кола пътувате към морето по южната магистрала и ако е в края на лятото, наближите ли Айтос, направете като мене. Не се поддавайте на увлечението по скоростта, с която ви дърпа надолу стръмнината.

От двете страни е равнина - до самия хоризонт. Нивите са пожънати, полето жълтее и тук-там димят подпалени стърнища. Огънят ще прогони навъдилите се полски мишки. Пътят се спуска надолу, съпровождан от високи, с редки клони, дървета. Те не се поклащат след дневната мараня в този южен край.

Казах: задържайте машината, ако пък ви е възможно, отбийте се на тревясалия пътен банкет. Струва си да го направите, защото само така ще можете да различите едрите кафени кълбета, сгушени по клоните. Изпърво си помислих, че това са онези топки, които се правят от пълзящи паразитни растения. Високо над дърветата нарядко кръжат едри птици. Туй са орли, те са много, бих казал безброй, ако прибавя и накацалите.

Събрани в голяма птича общност, тук орлите гнездят по дърветата. Какво ги събира да се раждат и мрат сред широкия простор на полята и да оставят чертите на летежа си в безоблачната синева? Тези са наивни въпроси и аз не бих могъл да отговоря - може би е тяхна наследена привързаност, може би е обич към това небе, а навярно ги привлича и богатата...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови