Срещите на Големите (Г-7), Световната търговска организация (СТО), Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка са бастионите на неолибералните пазарностопански догми на новия световен икономически ред, устроен изцяло по концепциите и обслужващ само интересите на развитите индустриални държави.

Световната търговска организация (СТО) е създадена на 1 януари 1995 г. със седалище в Женева. B нея членуват 149 държави u Европейският съюз (ЕС). Решението за СТО е взето през 1994 г. - на Уругвайския кръг на ГАТТ (Генерално споразумение за търговия и тарифи) в Маракеш, по инициатива на развитите индустриални държави.

Целта на инициирането на тази поредна международна организация е максимално бързо в нейните рамки да се наложат споразумения със слаборазвитите държави от Юга, съставляващи 3/4 от членовете й:

• за премахване на защитните мита;
• за пълно либерализиране на световната търговия;
• за дерегулиране на националните икономики.

Световната търговска организация заедно с Международния валутен фонд и Световната банка е един от трите стълба, върху които водещите индустриални държави от т.нар. Първи свят (клуба Г 24) градят нов световен икономически ред, с който да решат проблема си за неограничен достъп до световните източници на суровини и пазари. Той се представя от неговите автори като система за свободен...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!