Емил Григоров е преподавател по естетика и философия на културата в СУ “Св. Климент Охридски”, сътрудник на Центъра за изследвания върху литературите, изкуствата и традициите (CELAT) към университета „Лавал” в гр. Квебек (Канада) и член на редакционните колегии на в. „Свят и дипломация”, сп. „Критика и хуманизъм” и сп.”Ново време”. Научните му интереси са в областта на съвременните естетически, етически и социални теории.

КАПАНИТЕ НА ХУМАНИСТИЧНАТА ИДЕОЛОГИЯ

Брой 6 Юни 2005 г.
Юбилейната годишнина от рождението на Жан-Пол Сартър (1905 -1980) е добър повод да се отвори една интересна страница от историята на неговите опити да “примири” екзистенциализма с марксизма. За това има много основания, но едно е решаващо. “Екзистенциалистката теория - твърди Мамардашвили - се стреми да стане, така да се каже, “вътрешната съвест” на всяко обществено или индивидуално действие, разяснявайки на всички и на всеки логиката на онова съзнание, с което индивидът въобще предприема нещо в обществото или в личния си живот”1 . В този смисъл може да се каже, че екзистенциализмът е философия на съзнанието с претенцията да прераства във философия на обществото и дори във философия на историята. От една страна, това непосредствено я свързва с марксизма, а от друга, я поставя на мястото на неговата “теоретическа и морална съвест”.

Както е известно, за Сартър спецификата на човешкото съществуване се състои в това, че то носи върху себе си проклятието на свободата и отговорността. В един параграф от последната част на Битие и нищо четем: “Същностното следствие от предходните ни бележки е, че човекът, осъден да бъде свободен, носи тежестта на целия свят върху раменете си - той е отговорен за света и за самия себе си като начин на съществуване”2 . Другояче казано, човек не е себе си, преди да избере да бъде себе си. А да избереш да бъдеш себе си означава...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор