ВИСОКИЯТ РЪСТ НА ПОЕЗИЯТА («Дневен фенер», Л.Еленков)

Брой 6 Юни 2005 г.
Това усещане беше неотлъчно с мен, докато четях новата книга на Лъчезар Еленков “Дневен фенер”. Интригуващо заглавие, нали? Още повече, ако се уповавате на признанието на поета, че този фенер е поръчан от дявола. Но кои си служат в такъв случай с подобен фенер?

Блюстителите на реда ли, които сипят зловещи закани, готови да запратят мислещия човек вдън земя или вдън пещера? Но нали този човек сам излъчва светлина! Тогава? Тогава му остава чистотата на небесния саван. Тогава му остава възможността да спаси поне един от звездните фенери...

Поетът го прави. Спасява го, въпреки многото мъки и предателства в живота, въпреки сенките зловещи, които го ограждат, въпреки че до душата му достигат стоновете на виещия ден. Въпреки, защото пред него са разтворени щедрите крила на богинята Нике, защото молитвено може да промълви имената на боговете на поезията Хлебников, Есенин, Блок...

Дневният фенер. Той ще освети всички сенчести лица на времето и на живота, ще освети посоката на вятъра, донесъл сякаш износените сенки на деди и прадеди, ще помогне птицата на спомена да долети до рамото на поета. Дневният фенер ще съживи думите, за да се подредят в стихове, които ще подскажат, за кой ли път, че “не власт, а свобода и път мечтаят” лирите на неподкупните рицари на словото...

Тази книга според мен се родее с най-доброто, което Еленков е създал досега....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови