Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които “Трудно щастие”, “Трима в един ден”, “Разкази от старо и ново време”, “Варненски работи”, “Случаен изстрел”, “Парад”, “Спасената книга”, “Варненска читанка” и др.

РАЗКАЗИ

Брой 9, Септември 2005 г.
ПРОФЕСОРСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Най-занимателните разкази не са в книгите. Те се разказват на маса, когато участниците започнат да си припомнят едно-друго от собствения живот, или преповтарят чужди преживелици.
Ето два такива разказа.

1. ОТКРИВАНЕ НА АМЕРИКА...

Професорът, с когото се запознах на едно събиране на приятели, разказваше за първото си посещение в Щатите.

- От един американски университет, там ги има много, ме поканиха да изнеса публична лекция - започна професорът. - Вероятно ще да е било заради една моя статия, поместена в чуждестранно списание, в която излагах някои свои догадки. Потърпете, няма да ви отегчавам с науката си. Ще кажа само, че лекцията ми събуди интерес - слушателите бяха много, а въпросите им бяха изпитващи въпроси. Естествено, накрая имаше ръкопляскания и за мен всичко завърши със задоволство. Беше още по-ласкателно, като се има предвид, че нашата малка страна за американския небосклон представлява почти незабележима, с непостоянно трепкане звездица. Не си правя илюзии, че мнозинството от американците знаят къде на картата се намира нашата България, те даже не са чували името й. Затова искрено се зарадвах, когато след лекцията при мен дойде възрастен човек, и от мен по-възрастен. Беше облечен, може да се каже, елегантно и с белези на заможност.

“Вашата България е възхитителна...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови