Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които “Трудно щастие”, “Трима в един ден”, “Разкази от старо и ново време”, “Варненски работи”, “Случаен изстрел”, “Парад”, “Спасената книга”, “Варненска читанка” и др.

ПРАВДИВИ РАЗКАЗИ

Брой 1, Януари 2006
ПРОСЯК

Павилионът е зад ъгъла. Оттам си взимам вестника всяка сутрин. Навик ми беше дори и да не го прочета, пак да го купя. Продавачката не ме питаше какъв вестник искам, просто ми подаваше този. Така стана и в деня, в който за пръв път видях небръснатия мъж. Той вървеше срещу мен някак странно облечен, с тъмно сако и стара филцова шапка. Не бързаше. На рамото си подпираше чадър с малко куфарче, окачено на извитата дръжка. Той ме спря и, стори ми се, стеснително попита:

- Господине, извинете молбата ми, аз днес излязох от затвора. Излежах наказанието си, но не мога да замина за родното си място просто защото не ми достигат пари... Ще ми услужите ли?

Простодушната му откровеност ме впечатли. Тя ме накара да изпитам доверие към неговата поизмачкана, също като дрехите му, интелигентност. Неволно му подадох върнатите ми от продавачката на вестници левчета, които все още не бях пуснал в джоба си. Това беше инстинктивен жест на състрадание.

- Благодаря ви, господине. Бог да ви поживи и да ви предпази от това, което аз преживях.

Тази благословия ме направи общителен. Полюбопитствах:

- А защо бяхте в затвора?

Човекът сне от рамото си чадъра с куфарчето, остави го до краката си, обути в непочиствани, но все пак здрави обуща. Той се готвеше да продължи беседата си с мен и аз веднага съжалих за...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови