БСП може и трябва да е програмна партия не толкова и не само поради сантиментални причини и исторически задължения. В цялата си историческа биография тя е била такава, създавала е и е претворявала някак своите програмни ориентири и пътеводните си идейни ценности. До 1989 г. обаче нейните програми са битували в духа и патоса на политическата рационалност, вербалност и тоналност на онова, което е иманентно присъщо на епохата на модерността, на индустриалното общество. Последната й програма е израз и въплъщение на опита за конвергенция на две епохи, две системи и на различни самоличности.

Днес обаче историята, епохата, демокрацията и политиката са доста по-различни. Встъпваме в епохата на постиндустриалните, постмодерните времена, реалии, нрави и обстоятелства. Програм-ността на партиите драматично и драстично променя своите предишни проблемно-тематични ориентири, смислов етос, патос и оценъчен заряд, аргументативните и инструментални арсенали и функционалните си капацитети. Историята нетърпеливо, дори скандално поставя своите нови казуси, демонстрира своите капризи, които изискват спешно, в т.ч. и партийно-програмно, обновление, поставяне, доказване и тълкуване.

Старите критерии, форми, модели, традиции, репертоари или техники по създаване, прокламиране, разпространение и особено за публично консумиране на програмните продукти вече...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!