Ивайло Трифонов е доктор по физика, ст.н.с. Един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе през 1989 г., член на ръководството на Клуба за гласност и демокрация. От 1989 г. до 1990 г. е член на НКС на СДС. Бивш директор на канцеларията на президента Желю Желев (1990 г. - 1996 г.) и вицепремиер в служебното правителство на Ренета Инджова (1994 г.). От юни 1997 г. до юли 2001 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Съюзна република Югославия.

ВЛАСТТА БЕ КРЕДОТО НА МИЛОШЕВИЧ

Брой 4, Април 2006
Преобладаващата оценка на демократичната общност в Сърбия, на Балканите, в Европа и по света за Милошевич е, че той бе злокобна фигура за разпада на бивша Югославия. Един от последните кървави националкомунистически диктатори, той поведе сръбската нация към тази гибелна политика на войни за територии в края на ХХ век, в центъра на Европа - това е моето дълбоко убеждение и виждане за неговата фигура. Никой не беше пощаден в тази братоубийствена касапница, но най-големите “герои” бяха сърбите - вземете Вуковар, вземете Сребреница и много други. Това е голямата отговорност на Милошевич пред историята на сръбския народ.

Разбира се, едно е да се каже, друго - да се изложат фактите. Затова ще си позволя да проследя изкачването на Милошевич на върха и прегръщането на идеите на сръбския национализъм и на идеите за Велика Сърбия от бившата комунистическа номенклатура.

Първо, Титова Югославия, както и кралство Югославия, бяха изкуствени формирования, които не решиха националния въпрос на народите, формиращи тази по същество унитарна държава. Затова след падането на Берлинската стена, когато страните от бившия социалистически лагер тръгнаха в една посока - на скъсване с тоталитарните системи и изграждане на демократични много-партийни общества, на пазарна икономика, права на човека и т.н. - нациите от бивша Югославия избраха пътя на братоубийствените...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #2 s.anchev 2006-04-24 02:01
На 5 ред след "икономичес ки" да се чете "колапс". Репликата ми не е и довършена поради липса на място. Пропуснатото е: ...ноември 1995 в сравнение с тяхното икономическо равнище от времето на Втора (Титова) Югославия? Що се отнася до преговорите в Рамбуйе и Париж добре е един бивш държавник да знае повече. Има много документи на английски, руски и френски език, ама кой да ги чете?
Цитиране
 
 
0 #1 s.anchev 2006-04-17 23:13
Тенденциозно написана статия. Няма сериозни аргументи, а само известни вече припявания. Така и не се казва кой създаде (и защо) Първа и Втора Югославия. Не бяха ли бащите на тези, които сега я разрушиха? Що се отнася до пазарната икономика, то Югославия отдавна тръгна по този път. Това защо не се отбелязва. Какво стана с нейната икономика след като през 1980 г. в западната ни съседка “влезе” МВФ, а Световната банка и Парижкият и Лондонският клубове раздаваха заеми на все по-закъсващата Югославия. Не се ли стигна първо до икономически колбас и след като Белград не можеше вече да финансира отделните републики се започна с териториалното разпадане. Не прави ли впечатление и фактът, че докато Европа си премахваше границите в общо обединение, то на Балканите се чертаят нови граници. Процес който продължава и сега под аплодисментите на такива демократи като автора. На автора не е ли ясно, че премахването на тоталитарния начин на управление не означава икономическо и териториално разрушаване. Американците можеха да купят Милошевич, много по-рано, както и го направиха. Все пак сърбите наказаха този който го продаде, … като уж го била убила мафията. Не е съвсем точна и интерпретацията за “Начертанието” на Гарашанин. Става въпрос за югославянска държава, доминирана от Сърбия, а не велика Сърбия. За справка авторът да види по-подробно Корфската декларация от лятото на 1917 г. Като прочетох Дейтън, че се сетих, какво е сега положението на Хърватска и Босна и Херцеговина 11 години след ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор