Дипломат от кариерата, бивш зам.-министър на външните работи и генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. В момента е преподавател по международни отношения в катедрата политология на СУ “Св. Климент Охридски”.

ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Брой 8-9, Август- Септември 2006
Диснилендът на Балканите


Ако ненадминатият виртуоз Найджъл Кенеди успя да долови общите ритми, мелодичността и уникалността на песните на южноевропейските народи и да ги обедини и поведе само с пощурялата си от възторг цигулка, защо Западна Европа да не направи същото в други области, които далеч не са толкова сложни като културата?

Идваме оттам, откъдето идва цялото човечество. Знаем кои сме, колкото знае цялото човечество, т.е. почти нищо. И отиваме там, накъдето то се е запътило. Ако недоумявате накъде сме се запътили, питайте цялото човечество. То просто ще повдигне учудено рамене и ще продължи по пътя си.

Но пътят определно води към една цел, която макар и различна не само за всички нации, но и за всички хора, все пак е обща - да живеем заедно в един по-добър свят. Защото както на небето има един Бог, независимо как се казва той - Христос или Мохамед, Буда или не знам кой още, тъй като религиозното ми възпитание е повърхностно, да не кажа несъществуващо, защото ме таксуват за продукт на една безбожна, “праисторическа”, отхвърлена от времето и кой знае защо наречена комунистическа система, така и на Земята има един Божи наместник, наречен папа, Вселенски патриарх, кардинал или не знам още как, който иска от нас да сме праведни, мислостиви и добродетелни и колкото повече го иска, ние ставаме все по-безжалостни, безмилостни...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор