Автор: Д-р Анна Димитрова
Изследовател в LAIOS /Laboratoire d’Anthropologie des Institutions et des Organisations Sociales/-CNRS, Paris
Хоноруван преподавател в Катедра „Теория и история на културата” в СУ

ДИАГНОЗА НА ФРЕНСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕАТЪР - ЕДНА ПРЕДИЗВЕСТЕНА ИНСОМНИЯ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ

Брой 11, Ноември 2006
В събота, 7.10.2006, нощта в Париж не настъпи. За пети пореден път кметството на столицата организира „nuit blanche” – безсънна нощ, посветена на съвременното изкуство и творческо въображение, пресъздадени в множество музикални и спортни перформанси, хепънинги, арт декорации на исторически монументи и сгради, инсталации, илюминации. Градът е залян в ярката светлина на прожектори, пиро-ефекти, ослепителни рекламни пана, по-жив и пълен от всякога, еуфоричен и шумен, трептящ и кънтящ от звуци, гласове и шумове. Тази какофонична атмосфера с нейния енергиен заряд удивително наподобява предизборна кампания с трибуните, сега места за изява на отделните творци, представящи своите произведения под светлината на прожекторите и изпълнената с енергия тълпа, която на мястото на предизборни лозунги крещи в акорд или дисонанс с кънтящата от различни страни музика и открито, без всякаква цензура, изразява ексламативно своето мнение по отношение на случващото се. В тази триумфална „бяла арт нощ” публичните политически дискурси сякаш напълно отсъстват, но те всъщност, както винаги, са на аванс-сцената и дори и за момент изтласкани, присъстват през цялото време.

Политиката е изкуство – разбрали са го още в Древността, но и обратното е не по-малко вярно. Изкуството често се използва за политически цели.

Въпреки многобройните критики относно размера на средствата...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови