СТИХОВЕ И ГРАФИКИ

Брой 11, Ноември 2006
Аз не искам да съм Съм
и да искам – не.
Все по пътя към
многоточие.

Аз не искам да съм Съм
И да искам – бе,
то било е трънен сън.
Съвпадение.

Аз не искам да съм Съм.
Ще ли искам е
липсван подлог вън
от едно местоимение.


---

Вред се стелеше мръсната пелена –
мъки, неволи, човешки страдания,
повити в утробни, гробни мълчания,
удушени в непрогледна от слабост тъма.

Нейде се чуваха сетни последни стенания –
хлипове, хрипове, храчки от кърви.
Ден си денува сред купища мъртви,
нощ да присънва едни назидания.

Огън измята из пуста земя,
грозно се къдри в гузни проклятия,
дим отмива и вина, и следа,
никне в небето за нови разпятия.


---

Любовта, която все така остава
след всички почести и ней отдана чест,
съсухрена и смъмрена, без да придява
да бъде винаги все блага вест.

Любовта, която никак не престава
да бъде гост и събеседник сам самин
и сред раздяла, мерзост и измяна
да търси своя апокриф – любим.

Любовта, която себе си предава,
за да умре по пладне ничком и без зов,
та таз любов кому ли завещава
да мре, или живее от любов?


---

Навън се сипе мокър сняг –
неугледно и нетактично
и цял живот е впримчен в впряг
да тътри хал поединично.

Навън е...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор