„ПЪРВОАПОСТОЛИТЕ НА ИДЕАЛА“ ИЛИ СВОЕВРЕМЕННОСТТА НА ЕДНА НЕСВОЕВРЕМЕННА КНИГА

Брой 1, Януари 2007
Преди повече от век великият немски професор Фридрих Ницше издава произведението си „„Несвоевременни размишления“, като заглавието на книгата отразява съвсем адекватно нейната същност, доколкото идеите на гениалния самотник остават неразбрани, причудливи и странни за неговите съвременници. Несвоевременността и привидната неадекватност на размишленията на Ницше обаче постепенно преминават в своята противоположност, а именно в теоретичен и смислов фундамент на най-значимите направления във философията на XX век, като това може да се интерпретира единствено като доказателство за факта, че неадекватността на идеите в историческия контекст на тяхното създаване е симптом за тяхната прогресивност, за историческата им преждевременност, органично свързана с ориентацията към бъдещността.

Съзнавайки опасността от неточност и фактическа неадекватност, характерна за всяка историческа аналогия, бих застъпил тезата, че определението на несвоевременността може да се припише и на новата книга на доц. д-р Димитър Генчев „Първоапостолите на идеала“. Нещо повече, считам, че духът на несвоевременността пронизва цялото творчество на автора, като аргументацията на тази теза очевидно предполага проследяването на историческия контекст на възникването на неговите творби. Особено показателен е случаят с първата книга на Димитър Генчев „Профили...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови