Съв­ре­мен­ни­те гло­бал­ни и ев­ро­о­бе­ди­ни­тел­ни пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, про­це­си и тен­ден­ции обус­ла­вят но­ви изис­к­ва­ния към по­ли­ти­чес­ка­та кул­ту­ра на учас­т­ни­ци­те в об­щес­т­ве­ния жи­вот.

Пос­т­мо­дер­на­та епо­ха про­ме­ня ис­то­ри­чес­ки ута­ло­же­ни/пре­не­се­ни ха­рак­те­рис­ти­ки на по­ли­ти­чес­кия етос и ста­тус, ко­и­то са при­съ­щи за епо­ха­та на мо­дер­ността. Днес на “фон­до­ва­та бор­са” на ис­то­ри­я­та и по­ли­ти­ка­та мно­го от те­зи ха­рак­те­рис­ти­ки ве­че гу­бят пре­диш­ни­те си ко­ти­ров­ки, по­зи­ции, ро­ли и зна­че­ния. Фик­син­ги­те на по­ли­ти­ка­та, по­ли­ти­чес­ки­те ин­с­ти­ту­ции, пар­тии, ели­ти и ли­де­ри се раз­ли­ча­ват от те­зи, кой­то са има­ли в ми­на­ло­то. Ро­ля­та и оре­о­лът на по­ли­ти­чес­ка­та пар­тия са по-раз­лич­ни спря­мо оне­зи при­но­си и из­ме­ре­ния, ко­и­то тя при­те­жа­ва в ис­то­ри­я­та на чо­веш­ко­то об­щес­т­во или в ево­лю­ци­я­та на мо­дер­нис­тич­на­та по­ли­ти­ка. Дис­тан­ци­и­те меж­ду пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ки­те ели­ти и член­с­ки­те със­та­ви рас­тат и се ус­лож­ня­ват. То­ва пред­по­ла­га при­бяг­ва­не към упот­ре­би/зло­у­пот­ре­би с въз­мож­нос­ти­те и ус­лу­ги­те, ко­и­то по­ли­ти­чес­ка­та то­ле­ран­т­ност и ди­а­ло­гът пре­дос­та­вят.

Еро­зи­я­та на ав­то­ри­те­та, ими­джа и мощ­та на пар­ла­мен­та­риз­ма...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!