Ан­ге­ли­на Мар­ков­с­ка е ро­де­на през 1978 г. в Тро­ян. За­вър­ши­ла е ези­ко­ва гим­на­зия в Ло­веч и ис­то­рия във Великотърновския университет “Св. Св. Ки­рил и Ме­то­ди­й” с дип­лом­на ра­бо­та по Бал­кан­с­ка ис­то­рия. От фев­ру­а­ри 2004 г. е док­то­рант по по­ли­то­ло­ги­я във ВТУ с ди­сер­та­ция на те­ма ”Гер­ма­ния и раз­па­да­не­то на Югос­ла­вия (1990-1995 г.)”. Хоноруван преподавател във ВТУ по дис­цип­ли­ни­те “Те­о­рия на по­ли­тика­та”, “Ис­то­рия на по­ли­ти­чес­ки­те и прав­ни уче­ни­я”, “Ев­ро­пейс­ки ин­с­ти­ту­ции и по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ци­и”.

ГЕРМАНСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ (Теоретичните принципи на феномена “гражданска сила” като мотиви за намесата на Германия в Югоконфликта)

Брой 3, Март 2007
Гер­ман­ци­те ка­то по­ве­че­то на­ро­ди в Цен­т­рал­на, Из­точ­на и Юго­из­точ­на Ев­ро­па раз­ви­ват кул­тур­но-ет­ни­чес­ко­то по­ня­тие за на­ция. Све­то­зар Сто­я­но­вич, про­фе­сор и ди­рек­тор на Ин­с­ти­ту­та по фи­ло­со­фия и об­щес­т­ве­на те­о­рия на Бел­г­рад­кия уни­вер­си­тет, де­фи­ни­ра тер­ми­на въз ос­но­ва на са­мо­ин­де­фи­ка­ция пос­ред­с­т­вом чув­с­т­во­то за при­над­леж­ност и об­вър­за­ност с оно­ва ис­то­ри­чес­ко об­ра­зу­ва­ние, ко­е­то има­ло соб­с­т­ве­но име и се въз­п­ри­е­ма­ло ка­то от­дел­на об­щ­ност.(1) От те­зи гру­пи Сто­я­но­вич от­к­ро­ил два про­ти­во­по­лож­ни “и­де­ал­ни ти­па”. Еди­ни­ят е “дър­жав­но-те­ри­то­ри­а­лен”, а дру­ги­ят - “кул­тур­но-ет­ни­чес­ки”. Те съ­от­вет­с­т­ва­ли на две съв­сем раз­лич­ни схва­ща­ния за на­ци­я­та - аме­ри­кан­с­ко­то (дър­жав­но-те­ри­то­ри­ал­но) и гер­ман­с­ко­то (кул­тур­но-ет­ни­чес­ко). От зна­че­ние за нас­то­я­ще­то из­с­лед­ва­не е имен­но нем­с­ка­та де­фи­ни­ция на по­ня­ти­е­то, ко­я­то зна­чи­тел­но се раз­ли­ча­ва от сръб­с­ка­та пред­с­та­ва за при­пок­ри­ва­не на ет­нич­ност и на­ция.

Гер­ман­ци­те, как­то и на­ро­ди­те, пов­ли­я­ни от тях, доб­ре зна­е­ли, че те­ри­то­ри­ал­на­та дър­жав­на ця­лост има из­к­лю­чи­тел­на и по­ня­ко­га ре­ша­ва­ща ро­ля при кон­с­ти­ту­и­ра­не­то и съх­ра­ня­ва­не­то на...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови