ЗА ГЕОРГИ ЧЕНДОВ И „ПАУНОВО ПЕРО”

Бр.4, Април 2007
Повест за младостта на една осъществена мечта, наречена Оперен театър

Георги Чендов, Пауново перо, С., „Вулкан”, 2007

Има хора с такъв цялостен облик, че оценката на тяхната личност не предизвиква сериозни разногласия. У такива люде делото не се различава от словото, а словото им е винаги твърдо и продиктувано от съвестта. Към тази все по-рядко срещана днес категория хора принадлежеше Георги Чендов (1920-1987).

С него се запознах още като ученик в прогимназията, когато бях буквално обсебен, омагьосан от магията на операта, запленен и от Русенската опера, заради която заради добро или зло останах в моя роден град. Бях респектиран от неговата солидна въшност, от строгото му поведение, от проницателния му поглед, от който не убягваше както главното, така и най-дребната подробност. Очите му, видели много неща, имаха особено поглед, свойствен на хората, свикнали внимателно да разглеждат всичко. Бяха очи на театрал и на художник (неслучайно по-късно той оглави Художествената галерия в Русе и направи немалко за нея). Беше роден за ръководител, за организатор или мениджър на културата, както казваме сега (не обичам тази английска дума, изобщо тези думи агресивно замърсиха езика ни!), беше влюбен в музиката и в операта.

Образованието му бе филологическо и му бе дало изключително широка култура, която той ежедневно обогатяваше...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор