Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които “Трудно щастие”, “Трима в един ден”, “Разкази от старо и ново време”, “Варненски работи”, “Случаен изстрел”, “Парад”, “Спасената книга”, “Варненска читанка” и др.

РАЗГАДАНАТА КРИПТОГРАМА НА АЗБУКАТА НИ

Бр.4, Април 2007
В годините на студентството ми, когато изучавах старобългарската граматика, ме е спохождала мисълта за значението на буквените наименования. В учебника си по старобългарски език професор Кирил Мирчев пише, че гръцката азбука начева с буквата АЛЕФ (АЛФА), което означава търси.

Навярно това ме накара да търся значение в наимено-ванията на българските Кирило-Методиеви букви. Всяка една от тях си има име, както всяка личност, всеки индивид. Но ако при хората индивидите често безредно се сливат в тълпа (множество), то защо буквите в азбуката, на които също са дадени имена, са подредени от създателя си точно в този ред?

Какво пречи, примерно, техният строй да започва с буквата “Р”, или пък “Ж”? Днес никой не би приел такова подреждане може би по навик, или пък защото така е бил научен. Но ще ви спестя моите филологически терзания и ще премина направо към същината.

АЗЪ
БУКИ
ВЕДИ
ГЛАГОЛ и т.н.


Така се редят една подир друга българските букви. Този ред не е случаен. В такава последователност те изказват мисъл, заклинателна или поучителна. Мисля, че това подреждане представлява една криптограма на писмената.

Превеждайки на съвременен наш език всяко наименование, тълкувайки го, аз спазих същия ред, но в едно смислено изречение, което всъщност се оказа поетично слово, химн на буквите, на четмото и писмото, дадено...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови