Ноам Чомски е роден на 7.12.1928 г. във Филаделфия, Пенсилвания (САЩ). Той е син е на еврейския учен Уилям Зеев Хомский, родом от Украйна и Елси Хомская-Симоновская, еврейка от Беларус. От 1945 г. Чомски следва философия и лингвистика в Пенсилванския университет, получава докторска степен от Пенсилванския университет през 1955 г. В докторската си работа започва да развива някои от лингвистичните си идеи, разработвайки ги по-късно в книгата си "Синтактични структури" (1957 г.), която е най-известният му труд в тази област. След получаване на докторската степен Чомски преподава в Масачузетския технологичен институт в продължение на близо 20 години. През това време започва публично да се ангажира по политически въпроси, привеждайки доводи срещу американското участие във Виетнамската война. През 1969 г. проф. Чомски публикува първата си политическа книга "Американската сила и новите мандарини", съдържаща есета по тази тема. Оттогава е световноизвестен с дисидентските си политически възгледи. Чомски чете политически лекции по целия свят и пише редица книги и памфлети. Неговите убеждения, широко класифицирани като либертарен социализъм, печелят много привърженици.

Проф. Чомски е една от най-известните фигури в американската левица. Сам се дефинира в традицията на анархизма, политическата философия, която той резюмира като отричаща всякакви форми на йерархия. Конкретно той се самоидентифицира с анархо-синдикалистичното движение. За разлика от много анархисти обаче Чомски невинаги се противопоставя на електоралната политика, дори е подкрепял кандидати. Чомски характеризира себе си като консервативен в класическия либерален смисъл.

Като цяло, професор Чомски не е почитател на традиционните политически категории, а предпочита неговите възгледи да говорят сами за себе си. Главните му методи на въздействие включват писането на множество статии и книги и изнасянето на речи. Той има значителен брой последователи по света. Затова е и много трудно професорът да бъде спонтанно поканен на политическо събитие - листата на чакащите е дълга и често са нужни до 2 години за посещение на професора. Чомски е особено популярен сред студентските групи в Щатите и Канада.

Професорът е последователен и прям критик на правителството на САЩ. Той твърди, че САЩ са водещата терористична държава в днешно време. Критикувал е щатското правителство за участието му във Виетнамската война и намесването му в страни от Централна и Южна Америка, Ирак и военната му подкрепа за Израел, Саудитска Арабия и Турция. Чомски неведнъж е изтъквал теорията си, че американската външна политика се основава на "заплахата на добрия пример", което, както той казва, е другото име за "Теорията на доминото" на Щатите през Студената война. "Заплахата на добрия пример" е, че една страна може самостоятелно и успешно да се развие, независимо от капитализма и сферата на влияние на САЩ, като по този начин представи успешен модел за други държави, включително такива, в които САЩ имат големи икономически интереси. Според Чомски, това подбужда Щатите многократно да се намесват и потушава социалистически и други еманципаторски движения за независимост дори в региони на света, където САЩ нямат големи икономически или военни интереси. В една от най-известните си книги "Какво наистина иска чичо Сам" той използва тази теория като обяснение за щатските интервенции в Гватемала, Лаос, Никарагуа и Гренада. Чомски смята, че политиката на Студената война на американското правителство не е единствено резултат от антисъветската параноя, а е била насочена да запази американското идеологическо и военно господство над целия свят.

Чомски, въпреки че е евреин, е и силно критичен към израелската политика спрямо палестинците и етническите малцинства в Израел. Книгата му "Съдбоносният триъгълник" се смята за един от главните извори на противопоставящите се на израелското отношение към палестинците и американската подкрепа към Израел. Чомски осъжда израелската роля в "ръководството на държавния тероризъм", по-точно продажбата на оръжие на страни от Латинска Америка, които той характеризира като марионетни държави на САЩ, напр. Гватемала през 70-те. Той многократно и яростно също е осъждал Щатите за тяхната военна и дипломатическа помощ за Израел, както и сектори на американската еврейска общност за ролята им в спечелването на тази помощ.

Чомски дълбоко се противопоставя срещу системата на "корпоративно-държавен капитализъм", практикувана от Съединените щати и техните съюзници. Той подкрепя възгледите за социализма на Михаил Бакунин, които изискват икономическа свобода наред с "контрола на продукцията от самите работещи, не собственици и мениджъри, които ги управляват и контролират техните решения". Чомски нарича това "истински социализъм". В своя труд "По държавни причини" Чомски показва, че вместо с капиталистическа система, в която хората са "платени роби" или в бившите социалистически страни, в които решенията се взимат от централен комитет, едно общество може да функционира и без платен труд. Той привежда доводи, че хората трябва да са напълно свободни да упражняват професията си по свой избор, ще бъдат свободни да правят каквото искат и работата, която те доброволно ще избират, ще бъде възнаграждаваща сама по себе си и социално потребна за цялото общество.

Друг фокус на политическата работа на Чомски е анализът на мейнстрийм медиите (особено в САЩ), техните структури и ограничения, както и ролята им в подкрепа на големия бизнес и правителствените интереси. За разлика от тоталитарни системи, където физическа сила може лесно да се използва за принуждаване на населението, демократични режими като САЩ използват предимно ненасилствени средства за контрол, въпреки зачестилите напоследък случаи и на държавно насилие. В едно често цитирано изказване Чомски заявява, че "пропагандата се отнася към демократичната държава така, както тоягата към тоталитарната" ("Медиите под контрол").

Имайки предвид, че нашумялото напоследък понятие "Устойчиво развитие" се е превърнало в моден "новоговор" на политиците ни, които обаче често го използват без дори да знаят какво точно се има предвид с него, предлагаме на българските читатели статията-отговор на проф. Ноам Чомски на зададения му въпрос:"Какви са мотивите на САЩ да настояват за устойчиво развитие в развиващите се страни?"

НЕУСТОЙЧИВОТО НЕРАЗВИТИЕ

Брой 9 Септември 2007
За първи път чувам, че САЩ наистина настояват за устойчиво развитие!? Доколкото съм запознат, те по-скоро настояват за неустойчиво неразвитие.

Програмите, залегнали в политиката на САЩ, вижте само правилата на Световната търговска организация, да речем TRIP и TRIM (Trade-Related Intellectual Property и Trade-Related Investment Measures - Интелектуална собственост с отношение към търговията и Инвестиционни мерки с отношение към търговията) са замислени да възпрепятстват развитието и растежа. Така правата върху интелектуалната собственост са просто защита на монополните цени и контрол, гарантираща на... мегакорпорациите правото да налагат монополни цени, тоест да гарантират, че напр. лекарствата на фармацевтичната промишленост ще имат цени, които повечето хора в света не могат да си позволят, дори и някои хора тук. Например лекарствата в САЩ са много по-скъпи, отколкото същите лекарства, да речем, в съседна Канада, по-скъпи, отколкото в Европа. А в Третия свят това просто обрича милиони хора на смърт.

И други страни могат да произвеждат лекарствата. При предишните патентни режими патентът беше върху процеса. Не знам дори дали и това е правомерно, но патентите върху процеса означаваха, че ако някоя фармацевтична фирма намери начин да произведе лекарство, друг някой по-умен може да намери по-добър начин да го произведе, защото само процесът е патентован. Тоест, ако бразилската...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови