Майкъл Албърт, американският автор на политическия бестселър "Парикон - животът след капитализма" (Michael Albert - "Parecon/ Participatory Economics - Life After Capitalismе", New York) e съосновател на реномираното списание "Z Magazine", на прогресивното издателство "South End Press", а по-късно и на международно признатия ляв информационен интернет-портал "Znet" (www.zmag.org), на който е и администратор. Албърт започва своята политическа дейност през 1967г. и оттогава се занимава с активна организационна дейност. Публикувал е също и редица социално-критични статии, третиращи развитието и проблемите на съвременната икономика, трансформациите в обществата, глобализацията, както и проблемите на войната и мира днес. Написал е и над дузина книги, често в съавторство с Робин Ханел. По-новите сред тях са: Thinking Forward и Thought Dreams, Looking Forward: Participatory Economics in the 21st Century и Political Economy of Participatory Economics (и двете с Робин Ханел като съавтор), The Killing Train и др.

ДРУГИЯТ ВЪЗМОЖЕН СВЯТ

Брой 9 Септември 2007
Лекция за "Животът след капитализма" * за Парикон - Икономикатa на съучастието

Презирам капитализма също като вас. Аз съм против икономика, която осигурява богатство на Бил Гейтс, равно на сумарното богатство на цялото население на Норвегия. Не искам да има бездомници под мостовете, а висшите корпоративни чиновници да разполагат с къщи като замъци. Не искам хората да се ограбват един друг, забравили за общото добруване, да се ритат в свирепа борба за трохи или богатства. Не искам живот, наподобяващ надпревара на плъхове, при което мнозинството от хората губят, а печелят най-едрите и най-зли плъхове. Не искам налагането на корпоративна диктатура, в царството на която мнозинството от хората са лишени от достойнство, нямат влияние, нито власт - нямат дори храна. Не искам пазари или централно планиране. Не искам робията на възнаграждението. Не искам класовото разделение и господство.

Не искам икономика, която произвежда типове като Буш и Ръмсфелд с огромна власт, които смятат, че ако си афганистанец, си излишен, ако си иракчанин, си излишен, ако си палестинец, си излишен, ако си кореец, си излишен, ако си венецуелец, аржентинец или бразилец, си излишен, или ако си от Бронкс или Уатс, на практика, ако не принадлежиш към господстващата класа на Буш и Ръмсфелд, от класата на техните роднини и поддръжници, значи си излишен. А всъщност излишен е капитализмът....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови