Тихомир Йорданов (р. 1932 г.) е член на Съюза на българските писатели. Живее във Варна. Работил е като журналист и редактор в печатните медии, книгоиздателството, радиото и телевизията. Автор е на 15 книги с разкази и новели, сред които "Трудно щастие", "Трима в един ден", "Разкази от старо и ново време", "Варненски работи", "Случаен изстрел", "Парад", "Спасената книга", "Варненска читанка" и др.

РАЗКАЗИ

Брой 9 Септември 2007
ЦЕЛУВКАТА НА БУБА

Такава целувка от женско създание съм изпитвал само веднъж в живота си. Чувството е неизразимо.
Новобранец, явих се в полка, облякоха ме с войнишки дрехи и ми зачислиха кон. Беше кобила, малко тромава, а пък и своенравна, сякаш неподходяща за кавалерийската служба. Но понеже и кавалерията се извеждаше от военните формирования, никой не си даваше труд, пък и не си позволяваше да харчи пари за нови коне. Такива нито се купуваха, нито пък се мобилизираха. По тази причина и в кавалерията се появиха пешаци, тях ги пращаха в обслужването - косачи, подковачи, сарачиЕНо аз имах късмет, попаднах в напълно комплектован ескадрон с добре обучени коне. Зачислиха ми кобилата Буба. Не знам чие е било хрумването така да нарекат животното. Останалите коне си имаха подходящи за тях имена - Арап, Алчо, Белчо, Сивчо и т. н. Все мъжки, горди имена. Само Буба носеше нежно женско име. Тази кобила се превърна за мене в досадна господарка, защото трябваше да я обслужвам като неин верен слуга - зобях я, чистех я, къпех я в реката, решех я с чесалото... Туй са все задължения на кавалериста, който освен да върти сабята в разните саблени хватки, трябваше да върти и коня си във всичките трудни кавалерийски фигури. А Буба беше свенлива като селско девойче. Дето не позволяваше да я пипат на деликатни места, това е едно, но и друго - подразнеше ли се от нещо, самоволно...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови