След победата на революцията в Куба, верен на своите идеали, Че започва подготовката на партизанско движение в Южна Америка, което да освободи и обедини целия субконтинент. Планът е да се изгради партизанска армия в най-централната южноамериканска страна — Боливия, от която да се прехвърли огънят на революцията и в другите латиноамерикански държави и най-вече в Аржентина. Това е съкровената мечта на Ернесто Гевара — да види родината си свободна и изграждаща общество на социалната солидарност. Той получава обещанието на Фидел Кастро за подкрепа и на 7 ноември 1966 г. заедно с още 18 кубинци-доброволци, представящи се за търговци, пристигат в базовия партизански лагер Нанкахуазу в Югоизточна Боливия. Оказва се обаче, че това място е неправилно подбрано — в труднопроходим планински район, рядко населен само с индианци и с малко възможности за осигуряване на храна и вода. Местното население не говори испански, наплашено е и дори враждебно настроено към всички бели. Поради голямата изолираност на оперативната зона отрядът не може да влезе във връзка и да получи подкрепа от съпротивителните групи в градовете.

Тези обстоятелства се оказват фатални за отряда. На 23 март 1967 г. правителствени войски попадат на лагера. Виновен за последвалия провал се счита аржентинецът Циро Бустос, който заедно с французина Режис Дебре е трябвало да поддържа връзка със...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!