Доц. д-р Дитмар Ендлер е роден в Чехословакия. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1959 г.). От 1962 г. е асистент и старши асистент, от 1974-1992 г. - доцент към катедрата "Славянски литератури" в Лайпцигския университет. В центъра на неговите научни интереси и изследвания е българската художествена литература. През 1966 г. защитава дисертация върху творчеството на Иван Вазов. Съвместно с Е. Байер издава през 1983 г. в Лайпциг "Преглед върху българската литература". Публикувал е статии за Елин Пелин, Хр. Смирненски, Е. Станев, Д. Димов, Пенчо Славейков, сравнително проучване върху Фр. Шпилхаген и Ив. Вазов, статии в периодичния печат, сборници и енциклопедии и др. Участва в изследване "Българите в Лайпциг" (1999). Заедно с Хилмар Валтер подготвя голям българо-немски речник (1980), който е претърпял няколко издания в България.

СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ НА НЕМСКИ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ПРЕВОДАЧА

Брой 11 Ноември 2007
Възприемането на българската литература в Германия е лишено от нашумели прояви на книжния пазар, но тя присъства в немскоезичната преводна литература. Йордан Йовков е от ония автори, които се радват на трайно внимание, като - естествено - и неговата рецепция е втъкавана в културните взаимоотношения и повлиявана от политическите условия.

Едва ли някой би оспорвал вътрешното единство на сборника "Старопланински легенди", но по прагматични съображения най-често се превеждат само отделни разкази, най-вече за антологии или списания. Като цяло сборникът за пръв път излиза на немски през 1959 година. Общо до днес към разказите от "Старопланински легенди" са се насочили осем преводачи, така че повечето от "легендите" имат по няколко превода: "Шибил" - седем превода (наред с "По жицата"e най-често превежданата творба на Йовков), "На Игликина поляна" и "През чумавото" - по пет превода, "Божура", "Най-вярната стража" и "Индже" - по три превода, "Кошута", "Юнашки глави" и "Постолови мелници" - по два превода, и "Овчарова жалба" - един превод.

Пръв се е заинтересувал от "легендите" Теодор Бланк (1901-1942). Като студент по химия в Мюнхен общува през 1924 г. с Владимир Полянов, Николай Лилиев, Георги Райчев и други писатели, които тогава пребивават там, учи български, следи "Златорог", започва да превежда, първият му превод е "Грехът на Иван Белин". По-късно, след като се оженва за...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор