ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 11

Брой 12 Декември 2007
Пета част
1968-1974: ера на новостта

Преходът от едно десетилетие към друго е белязан от новостта. Нови са борбите като тези от май 1968 или за освобождението на жената. Новост настъпва и в интелектуалния идеал, в Средната империя и Великия кормчия Мао и накрая новост сред интелектуалците в лицето на Мишел Фуко.

Май 68

Все още не всичко е разшифровано и разбрано в сложното движение от май '68 година. Движение, засегнало всички страни на обществото, макар че беше започнато от френските университети, които обаче нямат монопол върху това протестно явление. Тук няма да разглеждаме историята на движението, нито многобройната му и разнообразна историография. Ще насочим вниманието си по-скоро към ангажирането на интелектуалците в този социален, икономически и културен конфликт, от който се ражда последният истински сблъсък на двете емблематични интелектуални фигури на епохата – Жан-Пол Сартър и Реймон Арон.

В списание „Ле нувел” от 1984 г. Жил Дельоз и Феликс Гатари пишат за май ′68 в статия, озаглавена “Май '68 не се е случил”: “Главното бе, че въпросното явление се явяваше своеобразно прозрение, сякаш обществото изведнъж прогледна за онова, което бе неприемливо за него, както и възможността за нещо различно.”

Много скоро Жан-Пол Сартър застава на страната на студентите и подписва петицията във вестник „Монд” от 10...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови