Политическото безразличие стана предпоставка, фон на покупко-продажба на гласове в необичайно широк мащаб. Само при твърде измъчен „висок наратив” това може да се нарече европейско явление. За да разберем патологичните форми на следпреходната деполитизация, трябва да вземем предвид изключителния ентусиазъм на политическо включване в началото на промените. Източна Европа отбеляза двестагодишнината от падането на Бастилията със събарянето на Берлинската стена. Ние пяхме своята „Са ира”, съдихме главата на своя стар режим, пращахме, макар и само вербално, червените аристократи отвъд битието. Поне в Сибир. Милиони хора бяха изпълнени с надежди и по различен начин ги свързваха с една или друга политическа сила. По-нататъшното развитие също има френско обобщение: “illusions perdues”. Изгубени илюзии.

Гражданското общество у нас се формираше през 90-те години в обстановка на икономическа разруха и социална декласация. Благодарение на Балзак и Зола ние имаме жива представа за капиталиста от епохата на класическия капитализъм. Знаем, че братя Коенте са били алчни и жестоки хора, готови да смачкат, ако не могат да купят, талантливия изобретател Давид Сешар. Но между братя Коенте и например братя Маринови, антигерои на българския преход, има значителна разлика. Европейските предприемачи през ХІХ век печелят чрез безскрупулна експлоатация, но като организатори...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!