ИМПЕРИЯТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ВАРВАРИ

Авторът на социално-критичния бестселър "Империята на позора", професорът по социология Жан Зиглер, е роден на 19 април 1934 г. в гр. Тун, Швейцария, в консервативно, немскоговорящо семейство. Баща му е съдия, вярващ протестант и ревностен антикомунист, който налага на сина си своя мироглед. Първоначално това дори му се удава. Вследствие на родителското давление в началото на следването си Жан се записва в консервативното, националистическо студентско сдружение на Цофингите.

Повратен момент в развитието на мирогледа на младия Зиглер обаче настъпва, след като той започва работа в Обединените нации (ООН). В началото на 60-те години, след убийството на легендарния борец срещу колониализма и първи президент на независимо Конго - Патрис Ломумба от прозападния пучист - ген. Мобуто, той е изпратен като експерт на ООН в бившата белгийска колония Конго-Заир. В тази далечна африканска страна младежът от заможно буржоазно семейство за първи път се конфронтира с потресаваща нищета и унищожаващия милиони хора глад, следствие от подновеното (нео)колониално ограбване на природните ресурси на току-що освободената страна и от безогледната експлоатация на населението й от международните корпорации. И докато западните представители в Конго са настанени в единствения петзвезден хотел в Киншаса, обгрижвани от сервилни слуги в суперлукс, наподобяващ приказките от 1001 нощ, отвъд огражденията от бодлива тел около хотела, само на няколко десетки метра от този добре климатизиран и охраняван от въоръжена стража златен кафез, безброй хора умират от глад и репресии. И това човешко нещастие се разиграва директно пред очите на експертите от ООН, които не могат да помогнат с нищо реално. Жан Зиглер споделя по-късно, че най-потресаващи за него са били моментите, когато в хотела са отсядали богати бизнесмени или западни представители, за които са подготвяни безкрайно дълги "шведски маси", тежко отрупани с най-изящни лакомства. А само на хвърлей разстояние отвъд непреодолимите заграждения, директно пред очите на богоизбраните "бели", се вижда как измършавели дечица умират от недохранване или са съсечени с мачете от охраната. Тези деца с откраднато детство, гонени от влудяващ глад, едва успели да се доберат до бодливата тел, се опитват със сетни сили да я преодолеят, примамени от лакомствата, сервирани пред новите господари на тяхната родина. Зиглер споделя това потресаващо преживяване: "Местните наемници, които стояха с гръб към зданието, безмилостно удряха с приклади малките глави на децата, които... успяваха да се подадат над загражденията. А други войници, въоръжени с ножове, освобождаваха оплелите се в бодливата тел, умиращи дечица, като режеха вкопчилите им се в телта пръсти, след което изхвърляха безжизнените им тела на улицата. В този момент се заклех никога повече, дори и несъзнателно, да не съм на страната на палачите!"

В знак на отрицание към досегашното си буржоазно възпитание и от консервативния мироглед на своите родители, Жан Зиглер се отказва от протестантската вяра и започва да изповядва все по-прогресивни възгледи. В подкрепа на своето тотално обявяване срещу двойните стандарти и егоцентричния морал на капитализма, след ужасяващите преживявания в Конго-Заир, през 1963 г. той решава да посети Острова на свободата и да се запознае с постиженията на социалната революция в Куба. Силно впечатлен след завръщането си, той публично адмирира целите на това народно въстание. Впоследствие у него се заражда желание да емигрира на Острова на свободата и да подпомогне тази малка страна в справедливата й борба за еманципация и в изграждането на един друг свят, в който гладът и мизерията да останат само кошмарен спомен от миналото. 

През април 1964 г., по време на състоялата се в Женева конференция на страните, износителки на захар, на официално посещение пристига и кубинска правителствена делегация, ръководена от легендарния революционер - доктор Ернесто Че Гевара. Младият Зиглер се среща с кубинците и те цяла нощ разговарят за революцията и за желанието на младият Жан да емигрира в Куба. За тази съдбовна среща проф. Зиглер и днес много живо си спомня "... Бяхме на 7-ия етаж в хотел "Интерконтинентал", където 12-те кубинци бяха отседнали в три стаи. Дискутирахме цяла нощ. На изток над масива на Монблан вече се зазоряваше. Под нас градът бавно се разбуждаше. Неоновите рекламни светлини на банките, застрахователните компании и на скъпите магазини около залива на езерото, потънало в млечния им оттенък, постепенно гаснеха. Слабият Че, облечен в масленозелена униформа, гледаше през прозореца. Той ме повика при себе си и ми каза с дрезгавия си глас: „Виждаш ли този град?... Тук ти си в мозъка на чудовището! Какво искаш повече?... Твоето бойно поле е тук!” Отхвърлянето на желанието ми да се преселя в Куба първоначално ме обиди. Тогава си помислих, че аржентинецът не е убеден в моята готовност да участвам в революцията и в моите способности... По-късно разбрах, че Ернесто Гевара е бил прав." Така Жан Зиглер остава в "мозъка на чудовището" и започва неравностойна, но ефективна борба срещу системата, въоръжен единствено с дарбата на словото и с острото перо на непримирим разобличител.

Друга, силно впечатляваща изява на младия хуманист, е решението му, след като осъзнава зверствата на немците през Втората световна война и след като достига до убеждението, че те не биха били възможни без щедрата финансова подкрепа на родната му Швейцария, да се откаже завинаги от майчиния си немски език. Затова и до днес той пише книгите и статиите си само на френски. 

Най-известните от 24-те книги, някои от които преведени и на български, са: "Срещу световния ред - съпротивителните движения в Африка и Латинска Америка" (1986 г.); "Швейцарската империя" (1986 г.); "Швейцария пере най-добре. Финансов център на международната престъпност" (1990 г.); "Швейцарските банки, златото и мъртвите" (1997 г.); "Нашествието на варварите. Капитализмът и организираната престъпност" (1999 г.); "Колко е хубаво да си швейцарец" (2002 г.); "Новите господари на света" (2003 г.) и "Империята на позора" (2005 г.). 

Безкомпромисната непримиримост на Жан Зиглер като разобличител на капиталистическата система му навлича омразата на нейните ревностни пазители. През втората половина на 90-те години от миналия век те стартират мръсна медийна и съдебна кампания, с която се опитват да сплашат и да накарат да замлъкне човека, който е моралната съвест на алпийската република. Проф. Зиглер, по това време народен представител от швейцарските социалдемократи, е обвинен в държавна измяна и срещу него е отправен иск за обезщетение в размер на стотици хиляди швейцарски франка за "нанесени морални вреди на Швейцарската федерация". Съдебната атака се води от Карла дел Понте, по това време главен прокурор на Швейцария, добила впоследствие печална известност със своята едностранчивост като обвинител на процесите в Хага срещу престъпленията от войната в бивша Югославия. Отровното острие на медиите срещу Зиглер става изданието на хелветските неофашисти - "Schweizerzeit" и консервативният, близък до капитала вестник "Neue Zuericher Zeitung". Световноизвестният ежедневник деградира в тази кампания до нивото на послушен говорител на най-големия финансов институт в света - швейцарската банка UBS (United Bank of Switzerland), която всъщност е основният жалбоподател в режисирания процес. Поводът за недостойната атака срещу професор Зиглер е наскоро излязлата му книга "Швейцарските банки, златото и мъртвите". В нея на основата на неотдавна разсекретени документи от американските тайни служби той доказва съучастието на родината си в зверствата на фашистка Германия като неин главен финансист. Тази книга взриви уюта на Швейцария и спокойствието на сивите кардинали - швейцарските банкови магнати. Като познавач на банковите машинации в родината си, Жан Зиглер ни прави свидетели на чудовищната колаборация на швейцарските финансови "гноми" с палачите на Хитлер. Без тях Втората световна война би приключила много по-бързо и милиони хора биха останали живи. Но швейцарските банки безскрупулно предоставят милиарди на Хитлер за закупуване на необходимите му стратегически суровини на световните пазари и дори доставят оборудване за германските лагери на смъртта. В замяна на това фашистките институции и нацистки величия влагат в швейцарските трезори заграбените богатства, които и до днес гарантират високото благосъстояние на тази толкова богата република. Цитираните доклади на американските тайни служби разкриват активното сътрудничество на швейцарските банки, на търговците с произведения на изкуството, на бижутерите, доверителните дружества, бизнесадвокатите и пр. при укриването и "изпирането" на ограбеното от нацистите злато, включително и на златото, изтръгнато от зъбите на жертвите на холокоста. Астрономическите печалби от тези операции катапултират Швейцария след Втората световна война до ранга на световна сила на финансовите пазари. Документите и доказателствата в тази книга са толкова разобличаващи, а представеното в нея е до такава степен стряскащо, че всеки нормален човек онемява пред разкритията. Но не и банковите "гноми" - слугите на едрия капитал, които подемат кръстоносен поход през всички държавни инстанции срещу Зиглер. Клеветите и исковете за обезщетение, издигнати от банките, докарват професора до ръба на финансовата гибел. Благодарение, обаче, на хилядите свои почитатели по целия свят и на моралното си величие той печели неравностойната съдебна борба.

След тази юридическа победа Жан Зиглер не замлъква. В най-новата си книга "Империята на позора" той анализира новото господство на транснационалните корпорации над целия свят. С брилянтно разобличителната си творба той предизвика ненавистта и омразата на световната олигархия, на нейните сервилни слуги от Международния валутен фонд и Световната банка и на световния хегемон, официален Вашингтон. Жан Зиглер сам определя своята дейност и книги като интервенция в духа на Просвещението. "Да информират, да осветляват действията на властимащите - в това се състои най-важната задача на интелектуалеца!" Това е лайтмотивът, на който професорът остава верен и до днес.

Просвещението и идеите на философите от ХVІІІ век бяха пропити от огромна надежда. Те повдигнаха завесата на хоризонта за едно човешко съществуване без лишения, без експлоатация и потисничество. Но тогавашните производствени средства не бяха достатъчно развити за реализирането на тези надежди и за дълго време останаха само една утопия. Днес, повече от две столетия по-късно, човечеството вече разполага с материалните средства, за да превърне идеалите на онова време в реалност. Но за съжаление действителността, в която живеем, е съвсем различна - навред по земното кълбо царят отчайваща мизерия и глад, които надминават дори нищетата, позната от миналото. "Една нова каста на глобални феодали, т.нар. космократи от транснационалните корпорации, има дързостта да налага на целия свят закони, които са само в нейна полза. Техният ненаситен стремеж към печалба е безграничен и е в противовес с основните потребности на хората." Именно поради това Жан Зиглер категорично подържа повелята на Карл Маркс: "Да се съборят обществените взаимоотношения, при които човекът е деградирал до едно поробено, изоставено и унижено същество." 

Монографията "Империята на позора" представлява мощно оръжие в борбата срещу днешния дълбоко несправедлив и антихуманен световен ред, който не признава никакви други ценности освен ламтежа на едно малцинство към максимална печалба, ограбващо целия останал свят. От времето на Просвещението до днес науката и производствените средства преживяха истинска революция. Днес, в началото на ХХІ век, човечеството е по-богато от всякога. Вследствие на развитието на техниката планетата спокойно би могла да изхранва 12 млрд. души при правилно разпределение на ресурсите. Но реалностите са съвсем други - всеки божи ден умират над 100 000 души от глад на Земята! Всеки 7 секунди умира по 1 дете само от недохранване. А в същото време 500-те най-големи трансконтинентални корпорации контролират разпределението на 52% от всичко, което е произведено в света. Златният милиард от населението на развитите страни със своя разточителен стандарт на живот егоистично е обсебил целия жизнен ресурс на планетата и е обрекъл останалата част от човечеството на мъчително вегетиране и дори на бавна смърт от глад и нищета. За него хората от Третия свят са излишна биомаса, която само пренаселва Земята и няма право на място под слънцето. Тази дълбоко егоистична, направо антихуманна философия на новите господари на света все по-малко се отличава от расистката идеология на нацистите, които от позицията на самозвани свръххора се опитаха със сила да наложат нов ред на земята.

Четейки тези неудобни, направо ужасяващи истини в книгата на Зиглер за глобалната мизерия и глада в днешния иначе богат свят, ни обхваща смразяващо чувство за вина и срам от сляпото съучастничество в този заговор срещу самите нас. Но именно чувството за позор и вина може да се превърнат в неудържима сила, която да доведе до необходимата промяна. В тази насока професор Жан Зиглер определя целта на своята книга, от която предлагаме на българския читател откъс: "Искам да допринеса и засиля съзнанието на всеки за необходимостта от радикална промяна."

Иван Аладжов

ИМПЕРИЯТА НА ПОЗОРА

Брой 1 Януари 2008

"Много по-важно е не колко се дава на хората от Третия свят, а по-малко да се краде от тях!"
Жан Зиглер

"За да обичаш човечеството, е нужно да ненавиждаш това, което превъща хората в роби!"
Жан-Пол Сартър

"Нямя нищо по-страшно от цивилизования дивак!"
Николай Рьорих



Част V. Рефеодализирането на света
1. Новите феодални господари

Мизерия и задлъжнялост, задлъжнялост и мизерия образуват един дяволски порочен кръг, от който няма изход. Но кой го започна? И кой го поддържа? Кой реализира астрономически печалби от неговото съществуване?

Отговорът е: новата феодална система.

Това са същите тези, които оставят народите да гладуват, спекулантите и мошениците, които навремето бяха заклеймени на стълба на позора от Жак Roux, Maрат u Сен Жуст, които сега са отново между нас. Убийствената ръка на монополистите, срещу която се бе заклел Г. Бабьоф, отново нанася удар.

Днес преживяваме глобално рефеодализиране на света. И новата феодална власт носи образа на гигантските транснационални концерни.

Нека припомним: 500-те най-големи транснационални компании на света днес управляват 52% от брутния социален продукт на планетата. 58% от тях са от САЩ. Взети заедно, те наемат само 1,8% от работната сила на света. Тези 500 компании управляват богатства, които са по-големи от...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор