ЛЯВАТА РЕИДЕОЛОГИЗАЦИЯ

Брой 1 Януари 2008
Идеологията е била и още е, а по всичко личи и ще продължава да бъде, необходим компонент и органична част от всяка социална система. Пренебрегването на идеологическия “момент” на общественото цяло е вид редукционизъм. Неговите проявления днес са израз на една нова идеологичност, утвърждавана от неолибералната идеология. Така отказът или отричането на идеологията е всъщност приемане на определена идеология. Идеологическият мотив на неолибералите, че крахът на една идеология – тази на марксизма – означава крах на идеологията като такава, е израз на една превърната (и поради това превратна) форма на съществуване и на обществено съзнание. Тук нито предпоставката (“марксистката идеология е мъртва”), нито изводът (“идеологията изобщо е мъртва”) намират логическо, а още по-малко фактическо оправдание. Не намират логическо оправдание, тъй като идеологическото поради самата си природа не може да умре. Погрешно е да се смята, че отслабването на влиянието на една определена идеология влече след себе си отслабване влиянието на идеологията като такава. Това обаче е и фактически неоправдано, тъй като: 1) лявата идеология изобщо (и марксистката в частност) не може да отмре тогава, когато условията, които са я породили, са налице; 2) смъртта на идеологията като такава би означавала смърт на социалното като такова. Следователно нашата задача, която не е просто...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови