БАЛАДА ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И НАДЕЖДАТА

Брой 1 Януари 2008
Поезията е странно нещо. Повечето интелигентни и чувствителни хора (през своята младост) възхитени, омаяни или оскърбени от света, съобразно с темперамента сиq започват да търсят обяснения за природата на нещата, изливат чувствата си в странни и редки думи с невероятни метафори, търсят музиката на езика, ритмиката му и от всичко това лъха наивитет, чистота, простодушие, радост или меланхолна тъга. По-късно децата помъдряват, стават възрастни, стават тъжни, забравят, че са изключителни, че са неповторими, стават обикновени, започват да се съмняват в лъчистите пролетни дни на юношеството и естествено забравят, че са били поети. Но онези, които успеят да запазят детския си възторг, първите неясни, но прекрасни миражи от света, песенността, лъчите в душата си на дете, които успеят да победят досадата и безразличието, което обзема възрастните – остават до края на живота си поети.

Такъв е Лъчезар Еленков, възрастно дете, дръзновен поет, страж на красотата, на истината и на мъдростта.

Последната му поема, баладата “Русото глухарче”, която аз имах честта да издам тази година, е едно красиво и неопровержимо доказателство за изключителната виталност и модерност на поезията на Лъчезар Еленков.

“Русото глухарче” е многопластово, полифонично произведение. Възхищавам се от смелостта и вещината, с която авторът безстрашно се втурва в дебрите...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор