СТИХОВЕ И ГРАФИКИ

Брой 1 Януари 2008
* * *1

Кипарисът на двора
от вечност се привежда
да види всички хора
дошли дотук по грешка.

Иконите безмълвни
висят на пост за лустро,
че живите са смъртни,
а мъртви сме нагъсто.

Гърнетата в стените
кънтят на кухо, глухо,
че словото в душите
остава недочуто.

Без проповед амвона
стърчи залудо в чудо,
че Лета и понтона
отнесе с всичко друго.

И кръстът на кубето
е килнат към Медина,
а Меката в сърцето
смъди неизлечима.

На изток ли е Раят
или оттам се чува
на Церберите лая,
че иде страшна чума.





* * *2

Една остатъчна измама
за град и прибори сребро
търкаля се по тротоара
със спомена за потекло.

Балкон от буржоазна сграда
виси на косъм-парапет,
кован с лъжливата представа,
че вечното не ходи на гурбет.

Комини прашни, но бездимни
скучаят прави въпреки
стрехите, паднали невинни
под гнилите от дъжд греди.

Прозорец с криви черчевета
пустее, вее се от вятър мним
и ронят се стъкло, парчета
еснафски бит без псевдоним.

Из двора кучета бездомни
играят като бившите деца,
които днес щастливи и безродни
търкалят кучешка съдба.

На улицата, сред паважа
във мръсна локва негатив
се проявява за дублажа
на град безлик и нечетлив.

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор