БИТОВИЗМИ

Брой 1 Януари 2008
ИНТЕЛЕКТУАЛНО ПЪТУВАНЕ

Наложи ми се да ползвам такси. Вдигнах ръка и току до краката ми изпищя със спирачките си жълтият автомобил, разкрасен с шахматни квадратчета и с огромни телефонни номера. Шофьорът полегна към близката до мене седалка, открехна вратата и съвсем делово рече:
- Качвай се.
От търбуха на таксито ме лъхна спарен мирис на пот, на тютюнев дим и неизмити крака. Шофьорът беше обул на босо сандали с отдавна занемарен вид.
- Ще влизаш ли?
Нямаше как да откажа.
- За къде? – обърна той глава към мене, захапал димяща цигара.
Не съм пушач. Пък съм и гнуслив. Моят Вергилий беше с широко изрязан потник, който не можеше да скрие вълнясалата му гръд, както късите му гащета, впити в бедрата, не можеха да попречат на косматите крака да се промъкнат през тях и да настъпят педалите. Навярно колебанието ми го накара да зададе следващ въпрос:
- Да карам ли?
Седнах на излъсканата предна седалка и, вече взел решение, казах:
- Карайте.
Той ме погледна изненадано. И все пак натисна газта, решително изпреварвайки няколко коли, преди да се мушне в нужната му пътна лента.
- Не ми каза накъде да карам. Ако е близко, като спра на светофара, слез.
Попитах:
- Как да разбирам вашите условия?
- Условията ми са дългите разстояния. За дребни левчета не возя. Бензинът поскъпна.
- Ами…щом не ви е изгодна тази работа, откажете...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови