ПАСИВЕН РИБОЛОВ В КУБА

Брой 1 Януари 2008
Винаги съм се удивлявал на търпението на тези, по мнението ми „тихи луди”, които без всякакво съжаление губеха часове над някоя въдица с надеждата да се завърнат у дома с една или повече риби, с които да се гордеят пред себеподобните си. Така беше и в онази топла ноемврийска вечер (не съм сбъркал, именно топла!), в която вече трети час киснех пред хотел „Ривиера” в Хавана до един заклет местен рибар, който невъзмутимо държеше другия край на найлоновия конец. Беше го хвърлил далече навътре в морето. Вече беше хванал една солидна добавка към домашното си меню с надеждата да я удвои или утрои до заранта. В един момент си дадох сметка, че и аз, случайният чужденец, киснех до него с не по-малко търпение вече часове, с надеждата да бъда свидетел на това свещенодействие: трепването на найлона, след което до вече хванатата риба ще се нареди втора или трета.

Дни по-рано, при посещението на Гошкин, като негов преводач-придружител отидохме до рибарския кооператив в Кохимар, близо до Хавана, станал известен като едно от любимите места на Хемингуей. Очарован от светлосиньото небе, Гошкин искрено се възхити на двуметровата купчина от риби, от типа на мерлузата, струпана в един ъгъл. „О, не! - възкликна един от домакините. - Това не е уловът, а стръвта!” „Но щом тези половинметрови риби са стръвта, какъв ли е уловът?” - възкликна учтивият гост. „Елате, ще Ви покажем!”...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови