КАТО СВЕТЛА И ТЪМНА СИМФОНИЯ

Брой 1 Януари 2008
Получи се така, че най-напред отгърнах последните страници на "Русото глухарче" и като видях колко книги със стихове има Лъчезар Еленков, в колко страни има издадени стихосбирки, на колко езици е бил превеждан, какви отговорни длъжности е изпълнявал, колко награди е получавал, на каква млада възраст е бил вече народен деятел на културата, се зашеметих. И си рекох, какво има да говорим, за него навярно всичко вече е казано. Но към казаното ще добавя и моите думички за "Русото глухарче".

Точно баладичната форма е най-подходяща за този просторен разказ в прозаизиран стих, където авторът скача напред-назад през вековете, търси прераждането на човека, лети над големи пространства, епохи, обрисува с една фреска, озовава се ту в белоградчишкото селце, ту в горното течение на Волга, води лична се битка за личен хоризонт.

Някога, когато младият Ламар пишел "Рахитични са твоите рожби, Европа", Людмил Стоянов откликнал: "Лалю Маринов от Калеица заплашва Европа". Сега Лъчезар Еленков от Горни Лом търси път към "вселената Земя". Търси я в широк план, опирайки се на яки темели - славянския корен, националната съдба, кумирът свобода.

Баладата звучи като светла и тъмна симфония, защото авторът ще ни хвърли ту при дървения флот по Волга, където "греблата пеят", ту при завоя на Черна и при Владая, където плиска кръв, ту при шарените манастири на Александър...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор