РУСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ И ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1877 - 1878 г.)

Брой 2 Февруари 2008
След загубата на Кримската война Русия е изправена пред сложни вътрешнополитически проблеми и неотложни реформи, а след тази дванадесета руско-турска война (през ХVІ – ХІХ в.), драмата на Балканите, борбите за освобождение на южните славяни продължават и се задълбочават. Нещо повече,през следващите години Източният въпрос навлиза в най-дълбоката и остра фаза – Източната криза.

Двадесет и една години делят края на Кримската война и началото на Руско - турската освободителна война (1877-1878 г). В тези две десетилетия императорският двор, император Александър ІІ, руското царимператорско правителство са далеч от идеята за война за решаване на трудно преодолимите проблеми на Балканите. А усилията в тази насока, според тях, могат да бъдат ориентирани единствено към дипломатическите средства - реформи в пределите на Османска Турция, преговори, ноти, конференции и пр. средства, които да доведат до облекчаване на положението на славянските християнски народи на Балканите. Тези средства в отделни случаи се оказват полезни в защита на каузата на славянските народи на Балканите, но те не са в състояние да имат силно влияние и да доведат до тяхното национално освобождение и независимост, та дори и до смекчаване положението на потиснатите славянски народи. Доказателство за това е вълната от въстания през 1875 - 1876 г. на Балканите и особено Априлското въстание...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор