Професор, чл. кор. на БАН, дългогодишен сътрудник към Икономическия институт на БАН. В продължение на 10 години е бил управител на Българска народна банка. Работи в областта на макроикономиката и икономическия растеж. Под печат е последната му книга "Как да се формира творческото пазарно стопанство в България".

ЗА РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА НА ИКОНОМИКАТА НИ И ЗА ПОСТИГАНЕ НА ВИСОКА ИНДУСТРИАЛНА РАЗВИТОСТ НА СТРАНАТА

Брой 3 Март 2008
Както е известно, в България вече бе правен опит за индустриализация. Но деиндустриализацията ни върна много и много назад. Не че сега у нас няма никаква индустрия. Остана нещо, друго пък се съживява, трето никне като нещо ново. Но все пак, това, което сега имаме в индустрията, не е годно да революционизира, в материално-технически смисъл, и самото себе си, и особено останалите сектори на материалното и духовното производство. Липсата на завършена индустриализация на страната, отсъствието на висока индустриална развитост на икономиката ни, си казва своята тежка дума: произвеждаме твърде малко материални продукти на човек от населението, доста нисък ни е стандартът на живот, зеят нерешени остри социални проблеми, стоките ни не притежават международна конкурентоспособност, имаме немалки проблеми с външния си дълг и т.н.

Защо липсата на висока индустриална развитост на страната или защо отсъствието на една несъмнена индустриализация на страната има толкова голямо значение? На една част от този голям въпрос вече бе отговорено в предходните разработки. Тук се прави опит за даване на един по-цялостен и системен отговор.

Що се отнася до приведените досега доводи в полза на реиндустриализацията, ще припомним, че те са най-малко три.

Първият от тях е, че щом духовното производство открива във формата на духовни образи съществуващи в...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови