По страниците на списание „Die neue Gesellschaft“ (12/2007)
Материалите в блока са превод на проф. Нора Ананиева

СОЦИАЛИЗМЪТ НА ХХI ВЕК В ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Брой 4 Април 2008
Левицата, демокрацията и социалният въпрос

През изминалия век политическата история на Латинска Америка се определяше от аристократични републики, олигархични конституционни държави и открити диктатури. Макар че независимостта на латиноамериканските държави датира от почти 200 години и съществува традиция на формално-демократични конституции, до днес на много места не е постигнат успех в преодоляване на авторитарните черти на вече демократичните политически системи. В нейните многообразни политически и синдикални варианти левицата почти нямаше какво да противопостави на тази историческа тенденция.
Левите проекти за демократизация се провалиха по същия начин, както атаките към тотално преустройство на икономиката и обществото. Тези провали се дължаха или на липсата на подкрепа от страна на „масите“, или на силата на репресията.

Историята на латиноамериканските леви не е история на успеха, а история на преследването. Малкото леви политически проекти, които се наложиха при условията на това противодействие — Кубинската революция (1959), Чилийският народен фронт (до 1973) и свалянето на диктатурата на Сомоса в Никарагуа от Сандинисткото движение (1979) — и до днес имат емблематичен характер в Латинска Америка. Във всички случаи те не бяха успешни в смисъл на взаимовръзката между правова държава, демокрация и социална справедливост.

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор