ПОТАЕН И ЦИНИЧЕН МОРАЛИСТ

Брой 4 Април 2008
Три есета за Румъния

Емил Мишел Чоран (8 април 1911, Рашинари, окръг Сибиу, Румъния -17 юни 1995, Париж, Франция) или Сьоран, както го наричаха французите, беше един от блестящите представители на голямата румънска диаспора в Париж (Бранкузи, Йонеско, Цара, Елиаде, Ана дьо Ноай, Енеску). От 1921 до 1924 г. учи в елитния лицей “Георге Лазар” в Сибиу, където се преселва семейството му. От 1928 до 1932 г. следва литература и философия в Букурещ. От 1932 г. почва да пише за големите румънски литературни и философски списания (”Календар”, ”Време”, ”Мисъл”, ”Днес” и др.). През 1934 г., вече известен литератор в Букурещ, издава първата си книга - сборника със статии и есета “От върховете на отчаянието“ - разсъждения върху лудостта и смъртта, абсурдността на съществуването и агонията на съзнанието. От тъмните глъбини на своите страхове младият Чоран се заклева да продължи да живее, съзирайки абсурдния комизъм и несъстоятелност на това свое решение. Тогава е само на двадесет и четири и първата му книга го представя изцяло, напълно. В нея има една утешителна съкровеност и известна доза цинизъм: налице е религиозната му страст, бореща се със самата себе си, както и неговите екстравагантни представи за достойнство и чест, неговата скрита чувственост и лиризъм ...

През 1937 г. Чоран заминава за Париж с идеята да защити докторат по философия, но остава завинаги там - до смъртта...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор