ТРИ ЕСЕТА ЗА РУМЪНИЯ

Брой 4 Април 2008
ИМА СТРАНИ...

На този свят има страни, които се радват на някакво особено благоволение - на тях всичко им се удава, дори паденията, дори катастрофите! Но има и други, които не могат нищо да постигнат - техните триумфи са всъщност провали. Поискат ли да се утвърдят и да направят скок, някаква външна неизбежна сила се намесва, сломява ги, връща ги в началното им положение. На тези страни са им отнети всички възможности, дори и шанса да се проявят като комични!

Да, да бъдеш французин е само един неоспорим факт: човек не страда от него, не може и да му се зарадва - той просто разполага с една увереност, оправдаваща стария въпрос: “Как е възможно човек да бъде персиец?” (Монтескьо)

Парадоксът да бъдеш персиец (в нашия случай румънец) си е едно мъчение, което човек би трябвало да умее да използва добре, един недостатък, от който да има изгода. Аз признавам, че преди години изпитвах срам от факта, че принадлежа към някаква си националност, към една общност на неуспели хора, за чийто произход никой не хранеше никакви илюзии. Аз вярвах, а може би и се лъжех, че ние, румънците, произлизаме от утайката на варварските народи, от сметта на великите Завоеватели, от онези, които, неуспели да продължат напред, към Запада, са останали между Карпатите и Дунава, за да се натикат там, тълпа от предатели-дезертьори от края на Империята, измет, поръсена с пудрата на латинщината....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор