Личност богата, ренесансова, Дору Попович, чиято 75- годишнина бе отбелязана наскоро в Букурещ, е сред водещите композитори и музиковеди в северната ни съседка. От години слушам неговите прекрасни музикални предавания по Радио Букурещ и се възхищавам не само от огромната му ерудиция и култура, но и от щедростта и благородството, с които представя личности и явления от румънската и световната музика и си мисля, защо ние нямаме подобни предавания и личност от подобен мащаб, която да ги води. Дору Попович е приятел на нашата култура – в своите радиопредавания той неведнъж е представял българската музика и музиканти.

БЪДЕЩЕТО Е НА БЪЛГАРСКАТА И РУМЪНСКАТА МУЗИКА...

Брой 4 Април 2008
С румънския композитор Дору Попович разговаря Огнян Стамболиев

* * *

- Уважаеми маестро Дору Попович, ще ви помоля да започнем с вашия дебют.
- Той се състоя през далечната 1950 г. в Букурещ с цикъла „Три песни” по текст на Шандор Петьофи и Октавиан Гога. Трябва да ви кажа, че тези солови песни станаха популярни веднага след първото им изпълнение в Букурещ и ми донесоха някакво признание сред музикантските среди – нещо, което по принцип рядко се случва с един начинаещ автор. Междувременно станах ученик на едни от големите композитори и педагози Михаил Жора и Михаил Андрику.

- Какъв е вашият духовен произход? Кои са |вашите предшественици в музиката?
- Интересен въпрос. Първо ще споделя с вас, че съм един непоправим лирик. Досега съм минал през три периода: импресионистичен, през който използвах изразни средства от импресионизма и постимпресионизма върху фолклорна, румънска основа, после – неовизантийски – това бе синтез между старата византийска музика и най- стария румънски фолклор... По този повод италианската и френската критика ме определиха като латински или средиземноморски тип композитор... Лично аз предпочитам простотата на изказа и в музиката, и в литературата. Също и в музикознанието, на което отделям много от времето и силите си. Чувствам се кръвно свързан с музиката на романските страни: Франция, Италия, Испания.

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор