КАТАСТРОФИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Брой 7-8 Юли-Август 2008
Народната мъдрост казва, че в политиката и по време на война късметът не след дълго изневерява. Само за много кратък период от време на правителството на Буш му бе писано да се радва на успех в Афганистан и в Ирак. Но историята, лукава и непредсказуема както винаги, му поднесе няколко тежки удара, от които най-широка популярност добиха банкрутът на мегакорпорациите „Енрон” (електроснабдяване) и „Уърлдком” (телекомуникации), както и предизвикания от финансовата политика на Международния валутен фонд (МВФ) колапс на Аржентина, която до нейния тотален стопански срив през 2002 г. бе давана като пример за успешна неолиберална политика. Тези две типични за системата катастрофи тласнаха глобалните финансови институции като МВФ и Световната банка (СБ) в небивала криза на легитимността, която се очертаваше още преди 11 септември и от която те и до днес не могат да излязат.

Скандалният срив на енергийния гигант „Енрон” (при който само за няколко седмици буквално се изпари един мегаконцерн с борсова стойност над 100 милиарда долара - бел. прев.) ни напомня по доста красноречив начин, че риториката за свободния пазар не представлява нищо друго освен гигантска измама от страна на транснационалните корпорации. Неолиберализмът използва езика на дееспособните и обича да се изразява в категориите на етиката, която винаги обещава най-доброто за максимален брой...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови