ЕДИН КУБИНЕЦ В СОФИЯ

Брой 7-8 Юли-Август 2008
Усети как върху главата му се разтапя снежинка. Прекара студената си ръка по косата си и се усмихна. Все не можеше да свикне с добродушните предупреждения на новите си приятели, че трябва да си купи шапка и да не я сваля от главата си поне в месеците с буквичката „р” в наименованието им. От познати кубинци знаеше, че в Москва например е много по-страшно - подобни нездравословни навици можеха да му докарат най-малкото менингит или синузит, но в София времето беше далеч по-поносимо. И все пак, ако не руска ушанка, трябваше да си купи поне бомбе.

Знаеше, че след двайстина минути така щеше да загрее, че изобщо нямаше и да помисли за шапки и за снежинки. Отиваше в един клуб, където отскоро преподаваше латиноамерикански танци и отсега си мислеше за една мургава хубавица, с която се беше запознал преди няколко дни и ако не друго, по гъвкавото си тяло и лекотата, с която научаваше преподаваните й движения, по нищо не отстъпваше на мулатките. Наричаше я „ми чинита”, без изобщо да се помъчи да преведе това несравнимо съчетание, с което в родината му наричаха мулатките с азиатска кръв – те съхраняваха в себе си гъвкавостта на мулатката с фините черти на китайката.

Уверен беше, че не само той харесва мургавата си партньорка – на два-три пъти след репетиция я причакваше един здравеняк с бицепси като излети от стомана, който гледаше на нея като на нещо собствено....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови