ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ ... АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ НА 75 ГОДИНИ

Брой 9 Септември 2008
За един човек тази година трябва да бъде добра и хубава. Година, която да носи радост от постигнатото, чувство за изживяното и мисъл за бъдното. Един осмислен живот – откъдето и да го погледнеш. Дали ще бъде като обществена активност и позиция, като интелектуална вглъбеност, като семейна радост или просто радостта от това, че „още ме има”, че още съм тук и сега, че имам куража и волята да се провиквам: „Vivos Voco”(„Зова живите!”) от всеки брой на сп. „Понеделник”.

Няма да пиша политическа, научна или каквато и да е друга биография на Александър Лилов. Това не ми е по силите. Защото казано е още в Светото Писание: „С какъвто аршин мерите, с такъв ще ви се отмери.”

Познавам Александър Лилов толкова, че да имам достатъчно материал за размисъл и недостатъчен за цялостно осмисляне. Но не това е главното. Защото не аз ще осмислям Лилов. Той отдавна има щастието да бъде обречен на едно друго осмисляне – много по-властно, категорично и същевременно студено дистанцирано, отколкото моето. Има привилегията да бъде отмислян и премислян в лоното на самата история, прегърнат (понякога тези прегръдки са особено болезнени) от самата Клио – неумолимата и своенравна богиня.

Александър Лилов дава един прост, ала истински съвършен – както съвършено може да бъде само нещо толкова изчистено от изкуствени придатъци – пример. Това е пример не просто на...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови