1. Родина

Когато майка ми и баща ми живяха своя живот, когато аз раснах и пораснах, а след мен отраснаха и моите деца, думите родина, отечество, България имаха един-единствен смисъл: Тя е наша майка, която нищо не може да замени. Бяхме свободни да виждаме нейните неуредици, да злословим и да се бунтуваме срещу управниците й, да искаме от нея да е по-богата и по-свободна, да е по-чиста и по-красива и затова куп още кусури й връзвахме на тази наша родина. Но тя пак си оставаше единствената и незаменимата. Дядо Вазов ни го е казал: “Отечество любезно, как хубаво си ти!”. Поколение след поколение раснаха с вярата в единствената, неповторимата, незаменимата родина. Хиляди, много хиляди зарязваха благополучие, за да положат кости за тази родина в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата война. Българите проливаха своята кръв по фронтовете на тези и други български войни, вярвайки, че защитават тази единствена родина. После времената се измениха, войните отминаха назад в историята, но родината си остана. Дойде времето на голямото строителство. Съзидателната енергия на нацията беше впрегната в изграждането на икономическата и интелектуалната мощ на родината, защото искахме тя да е по-красива, по-богата, по-силна от всички останали. Би било наивно да кажем: успяхме! Но направихме всичко според силите си и остана песента “Че на света е само една, нашата...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!