Беше 4 септември 1970 г. Добре си спомням изборната победа на Салвадор Алиенде. И невероятната радост, която постепенно обземаше народа. Както и усмивките, и прегръдките на непознатите хора по улиците, които повече не се чувстваха чужди един на друг, защото бяха щастливи като нас.

На този 4 септември 1970 г. в Сантяго приключва зимата. Здрачаваше се. Дълго очаквахме резултатите от този оспорван избор за президент - твърде продължително за тревожното нетърпение на онези, които се надяваха на победа за Левицата. За тези, които нямаха търпение да излязат на улицата и да дадат израз на радостта си.

Отначало се дочу тревожна вест: кандидатът на десницата изпреварва противниците си. Привържениците на Хорхе Алесандри напуснаха богаташките квартали и се спуснаха надолу, към центъра на града, развявайки с неистова радост чилийски знамена от прозорците на колите и организирайки оглушителен концерт с клаксоните. След това слухът беше опроверган и предварителните резултати коригирани. Сигнализиращите тихомълком се оттеглиха обратно в богатите си имения в подножието на Корделиерите.

А ние продължихме да чакаме. И изведнъж като че ли вълна премина през тълпата: Алиенде води! Алиенде, подкрепян от лявата коалиция, Unidad Popular. Социалисти, комунисти, радикали и леви християндемократи се бяха явили на изборите обединени срещу разделената десница....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!