НЕОЛИБЕРАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ - ЧИЛИ

За онагледяване на сравнението между икономическата политика на лявото социалистическо правителство на доктор Салвадор Алиенде и прехвалените резултати от неолибералната политика на режима на ген. Аугусто Пиночет, предлагаме на вниманието на читателя част от статията на световноизвестния учен, проф. Уолдън Бело "Структурните програми на МВФ и на Световната банка/Чили: Неолибералната икономическа лаборатория", публикувана в издадената от икономистите Джери Мандър и проф. Едуард Голдсмит през 2001 г. "Черна книга на глобализацията".

Проф. Бело е активист на новите социални движения и ръководител на международната неправителствена организация - "Фокус върху глобалния Юг". Дълги години той е живял, учил и преподавал в САЩ и е пряк свидетел на събитията в Чили до кървавия преврат на 11.09.1973 г. В своя анализ той прави разобличителна дисекция на стопанската политика на Пиночет, провеждана под ръководството на неговите американски съветници от ултралибералната школа на проф. Милтън Фридман, на Международния валутен фонд (МВФ) и на Световната банка (СБ). Години наред шоковото преструктуриране на икономиката на Чили от режима на Пиночет бе представяно на света, включително и у нас след 1990 г. като пример и модел за подражание. И мнозина политици като хипнотизирани следваха рецептите на съветниците от МВФ и СБ, а медиите усърдно разпространяваха сагата за икономическите успехи на Чили. Но очистените от неолибералната пропаганда голи цифри, които ни представя професор Бело рисуват една съвсем различна реалност за този мрачен период от историята на Чили.
Иван Аладжов

ЧИЛИ И СТРУКТУРНИТЕ ПРОГРАМИ НА МВФ И СБ

Брой 9 Септември 2008
35 години от убийството на Салвадор Алиенде.
В началото на 80-те години на миналия век бяха раздадени на редица задлъжнели страни така наречените структурно-напасващи кредити (СНК). Тяхната краткосрочна цел бе, да се спасят големите банки от богатия Север, отпуснали прекалено много кредити, които страните-длъжници вече не бяха в състояние да обслужват. Дългосрочната цел на подобна кредитна политика бе да се обвържат и интегрират икономиките на страните от бедния Юг към световната икономика, доминирана от индустриалните гиганти на развития Север. За постигане на тези цели, Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) отпускаха на послушните длъжници от Третия свят нови кредити в размер на милиарди долари, които директно се трансферираха като лихви към частните банки-кредитори. За да получат, обаче, тези СНК-кредити, правителствата на Развиващите се страни трябваше да се задължат да проведат реформи т.нар. структурно-напасващи програми (СНП), които би трябвало да направят народното им стопанство по-ефективно и да предизвикат устойчив икономически растеж. Условията за отпускане на СНК-кредити включваха следните изисквания:

· Премахване на ограниченията за чуждестранни инвестиции в индустрията, банковото дело и други финансови дейности. Местното производство и банки вече не могат да се ползват от преференции и да бъдат защитавани...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 БРАВО на СПИСАНИЕТО !!!! 2008-10-20 15:50
БРАВО на СПИСАНИЕТО !!!!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови