Девети септември 1944г. днес придобива особена важност. Той обаче не се оценява еднозначно. За едни е черен ден, за други – светъл, десните го анатемосват, левите не дотам го защитават. Нашата историография няма единомислие по отношение на него. Научната добросъвестност се подтиска, дава се път на идеологията. Историческите факти обаче, не бива да се пренебрегват. Въпросът се поставя така: всичко сътворено от 9-ти септември насам лошо ли е, и всичко съградено по време на “новата демокрация”, най-хубаво ли е?

Девети септември трябва внимателно да се изучава и препрочита от онези, които искат да го разберат, а не да го извращават и фалшифицират. Историята трябва да се разглежда като “критическа история” (Хегел), истината да се основава на достоверността на фактите и събитията. Субективната оценка да е в унисон с обективните критерии. “Философията на историята не е нещо друго освен нейното мислещо разглеждане”. Пак по този повод: “Но историята трябва само да обхване онова, което е и е било, събитията и действията, и тя е толкова по-близо до истината, колкото повече се придържа към фактите”1. Това важи и за оценката за 9-ти септември. Историческите факти обаче се извращават и омаловажават, дава се път на всевъзможни измислици, които нямат нищо общо с истината.

Девети септември – знаменито събитие в най-новата история на България

...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!