Из новата книга, която е под печат "Тетрадка по всичко"

РАЗКАЗИ

Брой 9 Септември 2008
Три къси разказчета

ДЪРВЕНИЦИТЕ
подслушан разказ

… Понеже стана дума за софийски квартири, ще ти кажа. Записах се студент, дошъл от провинцията, и тръгнах да си търся стая за живеене и за учене. Исках да е пό в центъра. Случих. Наемът беше според възможностите ми, а и не беше далеч от университета. Наблизо се намира църквата “Свети Никола”, онази с градинката пред нея, а насреща имаше едни казарми. Сетне на тяхно място се построи НДК, ако помниш.

Още като се качвах на влака за София, баща ми рече:
- И гледай да не ми докараш някоя дървеница.
Какво искаше да каже ли? Не, не е това, което си мислиш, макар че и такова нещо се случи. С две думи, тогава по влаковете имаше много дървеници. Една да ти влезе в къщата - иди, че се спасявай! И у нас са се появявали. Но ние правехме така. Изпразвахме къщата. Всичко се изнасяше на двора, на слънце, дървениците бягат от слънцето. Дюшеци, юргани, чаршафи – всичко, в което можеха да се загнездят тези кръвопийци. Изнасяхме и железните си кревати. С тях баща ми се оправяше. Запалва огън на двора, слага един пълен котел върху пиростията и после с чайник налива врялата вода по тръбите на кревата. Примитивизъм, но помагаше…
Пристигнах, значи, в София с една торба, в която носех изпраните, изгладени от майка ми чаршафи. Тогава квартирите не се предлагаха обзаведени – само легло с дюшек, и той стар,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови