КРАЯТ НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

Брой 10 Октомври 2008
Светът се отнася сурово към неолиберализма, този килер за идеи, основаващи се върху фундаменталисткото понятие, че пазарите са саморегулиращи се, че ефикасно разпределят ресурсите и служат на общото благо. Тъкмо пазарният фундаментализъм крепеше тачъризма, „рейганомиката” и „вашингтонския консенсус”, благоразположени към всякакъв род приватизация, към икономическата либерализация и независимостта на централните банки, загрижени единствено за инфлацията.

След четвърт столетие експерименти с развиващите се страни, губещите се открояват много ясно: не само че възприелите неолибералната политика изостанаха в надпреварата за растеж, но и при наличието на растеж той напълно диспропорционално облагодетелства най-богатите.

Дори неолибералите да отказват да си признаят, тяхната идеология се провали и по друг критерии - с концепцията си за подкрепата за ресурси, както в края на 90-те години на ХХ в. с инвестициите, отредени за оптичния кабел. Тази грешка донесе една неочаквана полза: цената на комуникациите бе снижена и Индия и Китай заеха по-предно място в световната икономика.

Но нито едно положително последствие не съпътстваше лошата, широкомащабна подкрепа за ресурси в сферата на недвижимите имоти. Новите жилища, принадлежащи на семейства, неразполагащи със средства да ги заплатят, започнаха да се рушат и милиони хора...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови