ПРЕДИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ

Брой 11 Ноември 2008
Преди двадесет години? Преди двадесет години бях млад пенсионер. Директорът на Единния център по науките за държавата и правото при БАН едва дочака да навърша 60 години, за да се освободи от мен. Не съжалявах за сполетялото ме. Освободил се от служебното си подчинение, започнах да пиша не това, което искаха, а това, което исках. Тогава именно и прописах в Стефан-Продевата “Народна култура”. Там бяха отпечатани редица мои статии, които и сега, когато ги препрочитам, ме вълнуват: “Таванът на нашето мислене”, “Журналистът и истината”, “Бюрократизмът” и мн. др., а в сп. ”София” намери място една от най-хубавите ми работи от онова време - “Свободата от страх”. Във в.”Труд” пък публикуваха статията ми “Съдебна грешка не за двама”, която толкова разгневи ръководството на Върховния съд, че то поиска дори да ме предаде на прокуратурата. Бил съм ходатайствал пред съдебните органи! Често пишех и в АБВ, където редактор бе Екатерина Бончева.

Преди двадесет години започна да се чувства настъпващата промяна. На 8 март 1988 г. бе създаден Общественият комитет за екологична защита на Русе (Русенският комитет), на 3 ноември 1988 г. в Софийския университет бе учредeн Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, възникна и Независимото дружество “Екогласност”, прераснало по-късно в Политически клуб “Екогласност”. Малко по-късно, на 11.02.1989 г. – бе създаден...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #5 G.Kasabov 2008-12-12 17:45
Dosta novi ne6ta nau4avam ot tazi statija za V.Valkanv. Za Manolov,Nikolai Kolev /bosijat/Za Tren4ev i drugi sam predpiemal i az stapki prez onova mra4no vreme....
Цитиране
 
 
0 #4 Novae 2008-12-10 21:35
Преди този комитет от Русе, имаше нещо друго, което ужасно смути привидната тишина завладяла редиците на КПСС и БКП.
Цитиране
 
 
0 #3 Иван Илиев 2008-11-19 09:33
Много добронамерена и точна статия на др.Вълканов, нещо като реквием на една отминала епоха, илюзия ... Уви! Животът отминава и какво остава от нас и след нас - това е въпросът Егото или АЗъ ... НАРОДЕ ????
Цитиране
 
 
0 #2 муспи 2008-11-18 21:18
астралното зрение, като на ренген. - Не се майтапя, но... - Какво - но? - Ах, Светлине, знаеш че ти благоволя,но се налата, знаеш, няма отстъпка, да си раздадеш богатството на бедните, първо? - Аз с това богатство служа на човечеството, както никой друг. - Ах, Светльо, ах, ах, ах... И всичко изчезна. На платното си стоеше традиционната кадънка като от шпертплат, в ателието нямаше некой. Помисли си - халюцинации вече, от много пиене, ето, и два дринка съм направил в разточителствот о си. Да стане, да отиде до огледалото, да види дали е пребледнял? Отложи. После ще види, как вече не е този, черната коса не е вече тая, няма го този вкус към живота, само една инеркция. Но, високо главата - основното - нищо не давам, всичко вземам, си остава... Да, пропусна да поръча, да предаде: аз, безспорно, съм способен на всякаква жертва, аз мога да поема страдалчески подвиг, щом това е моята ниша, но как ще сея духовност, как ще гоня зли духове, без пари ще нахраня ли гладния, ще избърша ли детската сълзица? - И Светлин Русев си забърса жидовските сълзи.
Цитиране
 
 
0 #1 муспи 2008-11-18 02:59
Светлин Русев напоследък е някък странен. Мълчи мистично, и с неохота брои пари. Проблемът е от тези, дето обикновено се занасят в гроба, но в свободния свят нищо не остава скрито-покрито. Той имаше видение в ателието, след обилен обед (точно по Свенденборг) и последвалия ориенталски рахатлък. Видя Ванга върху платното, и макар че беше в негов стил, много се почуди, защото работеше върху друг цикъл. А когато Ванга слезе и тръгна към него, разбра, халюцинация, и се изсмя презрително. - Без паника, - каза тя, - аз съм и съм по важна работа. - С какво мога да бъда угоден на Великите Сили, аз прахта? - За тебе Светльо, много се говори по цялата галактика. Йехова до такава степен ти харесва картините, че си е закачил една пред кревата и в момент на досуг я съзерцава. Направи му впечетление, как Ванга каза 'съзерцава', без всякакво трепване, или поне някакъв жест с ръка, оказвайки и давайки да се разбере, че на небето не е като на земята. Тук неговия огромен жизнен опит си каза думата, - както си беше на колене, поклони се и отрапортува - и аз също. - Стани сега, и слушай внимателно! Йехова ме изпрати, - и Светлин Русев видя зад нея крила, с такава разкошна хубост, сякаш направени със шпакла, - да ти предам, това което многократно е говорил горе: - Този Гений, трябва да стои на моето място, че аз да се заема с някои свои работи. Светлин Русев стана, поддет от неземно достойнство, направи два дринка, сложи лед и посочи вяло към миндера - седнете. - Ванга го гледаше с астрал ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови